Време на промени [A Time of Changes - bg]

24

Върховният съдия на манерананския Порт е един от висшите сановници. В негова юрисдикция са всички търговски въпроси на столицата, ако между търговците възникнат спорове, те се решават в съда. Освен това, според предварително сключеното споразумение между отделните провинции, съдията притежава власт над всички националности, така че ако пред него бъде изправен морски капитан от Глин, Крел, Сала, или западните региони, той е длъжен да се подчинява на наложената присъда без право да я обжалва в собствената си страна. Това право принадлежи на Върховния съдия от най-древни времена и ако в началото, той е бил само посредник между възникналите спорове, с течение на времето отговорността и властта му са растели. Той единствен има право да регулира потока от чужди стоки в пристанището на Манеран и да издава търговски разрешения на корабите от Глин, Треиш и Сала. От решенията му зависи съдбата на не една провинция. И тъкмо затова, съдията непрестанно е ухажван от септарси, отрупван с дарове, засипван с почести и скъпоценности, с надеждата, че ще остане благосклонен към нечии флот или интереси. С други думи, Върховният съдия е икономическият филтър на Вилейда Бортан, отваряйки и затваряйки търговски пътища по своя воля. Но действията му не са резултат на хрумвания и прищевки, а на внимателно проследяване движението на стоки и ценности из континента и от тази гледна точка, приносът му за обществото е направо неоценим.

Службата не е наследствена, а се дава доживотно и свалянето на един Върховен съдия е процес сложен, мъчителен и продължителен. По волята на обстоятелствата, Върховният съдия с енергичност и инициативност може да стане по-могъщ дори от самия първи септарх на Манеран. А и без това, властта на септарха в Манеран през последните двеста години е доста отслабена и държавният глава е по-скоро церемониална фигура. Макар първият септарх все още да е украсен с белезите на величието, той е принуден да се съветва по всички икономически въпроси с Върховния съдия, а последният от своя страна до такава степен е обвързан с всички структури на правителството, че наистина е трудно да се определи, кой е истинският управник.

На третия ден от престоя ми в Манеран, Сегворд ме отведе в неговата канцелария, за да подпиша договор за бъдещата си работа. Трябва да призная, че макар да съм израсъл в дворец, останах изумен и поразен от архитектурата и размерите на Съдебната палата. Пред мен се издигаше масивна, съградена от жълтеникави тухли четириетажна сграда, която заемаше почти цялата дължина на крайбрежната улица. Във вътрешността й, зад лъскавите бюра седеше цяла армия от неуморни чиновници, които се ровеха в купища от документи, подпечатваха важни книжа и при мисълта, че това ежедневие очаква и мен сърцето ми се сви. Сегворд ме поведе на една сякаш безкрайна обиколка из сградата, кимайки небрежно на сипещите се наоколо поклони и почести. Той спираше от време на време, за да размени по няколко думи с подчинените си, преглеждаше набързо някой поднесен доклад или карта, на която прилежно бяха нанесени движенията на всички морски съдове, намиращи се в тридневен обсег от Манеран. След известно време навлязохме в коридор с луксозни кабинети, където атмосферата бе далеч по-спокойна. Върховният съдия спря пред една богато обзаведена стая, непосредствено до неговия кабинет и ми каза, че това ще е моето работно място.