Време на промени [A Time of Changes - bg]

Изглежда, моментът бе удобен за да напусна Глин.

Макар че горях от нетърпение да напусна този мразовит край, където ме бяха отритнали моите най-близки роднини, а чужди и непознати хора ме обикнаха, две неща ме задържаха. Първо, исках да остана при Стамуил за да му помогна с пролетната сеитба, в замяна на доброто му отношение към мен. От друга страна, не бих тръгнал неизповядан на такова опасно пътешествие. Всичко можеше да се случи, а не желаех за нищо на света душата ми да попадне при боговете непречистена от отровата. Тук, в селото си нямаха изповедник и разчитаха единствено на пътуващите изповедници, които минаваха от време на време. Ала през зимата тези скитници почти не се вясваха насам, така че обстоятелствата ме принудиха да остана неизповядан чак от миналото лято насам, когато в лагера се беше появил пътуващ изповедник. Изпитвах неутолима нужда.

В края на зимата, заедно с последния сняг се разрази невиждана буря, която покри всички дървета с плътен слой лед и почти веднага след това настъпи пролетното затопляне. Всичко започна да се топи. Клаек се оказа островче в океана от кал. През това хлъзгаво море до селото се добра с разнебитената си кола един изповедник, за да облекчи малко живота на фермерите. Настани се в прогнила барака на края на селото и когато след няколко дни опашката пред вратата му взе да намалява, аз се отправих за среща с него. Близо два часа изповядвах всичко натрупано в мен, като не му спестих и най-малката подробност. Разкрих му истината за себе си, описах възгледите си за роялизма, не пропуснах дори онези мрачни и потайни мисли, които таях в ъгълчетата на съзнанието си. Очевидно, товарът бе по-тежък, отколкото би могъл да понесе един селски изповедник и докато думите се нижеха от устата ми, той пуфтеше и тихо проклинаше, а накрая трепереше също като мен и почти не можеше да говори. Зачудих се, къде ли изливат натрупаната в тях горчилка изповедниците. Забранено им е да споделят с другите хора онова, което са научили по време на изповед, значи ли това, че има изповедници за изповедниците, слуги на слугите, пред които могат да се облекчават от онова, за което иначе трябва да мълчат? Просто не можех да разбера, как един изповедник може да носи в себе си подобно прекомерно бреме от печал, прехвърлено му от неговите клиенти понякога в продължение само на един ден.