Време на промени [A Time of Changes - bg]

— Халум! — извиках аз и се втурнах към нея. Тя се извърна, намръщи се и краката ми се подкосиха. Веждите й бяха сбърчени, а устните стиснати, в погледът й се четеше студенина и отчужденост. Какво ли означаваше всичко това? Лицето й бе познатото лице на Халум — черни очи, фино изваян нос, остра брадичка — и все пак, това бе лице на непозната. Нима изминалите две години бяха променили до такава степен моята вречена сестра? Ако имаше разлика, между онази Халум, която толкова добре познавах и тази жена, то тя бе едва доловима, почти неосезаема — в изражението на лицето, наклона на веждите, помръдването на ноздрите, потрепването на устните, но сякаш с това се променяше и душата й. Едва сега, приближавайки, забелязах, че има дребни различия в чертите, но те можеха да се дължат на изминалия период от време или на несъвършенство на паметта ми. Сърцето ми туптеше все по бързо, пръстите ми трепереха и по раменете ми се разля странна топлина на объркване. Готов бях да застана до нея и да я прегърна, но изпитвах боязън пред нейната промяна.

— Халум? — повторих несигурно, с пресипнал и развълнуван глас.

— Още не се е върнала — гласът бе като сипещ се сняг, по-дълбок от халумовия, хладен, резониращ.

Стоях като парализиран. Възможно ли бе Халум да има сестра-близначка? Знаех, че има друга сестра, която бе далеч по-малка от нея. Не можех да повярвам, че е крила от мен през всичките години прекарани заедно факта, че има близначка. Но приликата бе изключителна и смущаваща. Чел бях, че едно време на Земята познавали тайната да създават изкуствени същества от химикали, които дотолкова приличали на оригинала, че можели да заблудят майка и любовник и в този миг бях готов да повярвам, че по някакъв начин тайната е била запазена през вековете до ден днешен и че фалшивата Халум пред мен е просто едно дяволско копие на моята истинска вречена сестра.