Време на промени [A Time of Changes - bg]

Качих се на борда, без никой да ми обърне внимание. Корабът бе с нисък и продълговат корпус, с компресорно задвижване, тежко натоварен с глински стоки. Проверката на документите бе съвсем повърхностна. Настаних се в кабината и после се явих на рапорт. Близо половината от задълженията, които ми стовариха през първите дни успях да претупам или да се престоря, че са изпълнени, останалите просто зарязах и не след дълго колегите ми разкриха, че не съм никакъв моряк, но предпочетоха да го запазят в тайна от офицерите. Типична лоялност между служещите с по-нисък ранг. За пореден път осъзнах, че презрението ми към простолюдието е било изкуствено насадено през ранните ми години, прекарани сред аристокрацията. И тези моряци, подобно на дърварите и фермерите се държаха открито и сърдечно помежду си, което бе недопустимо за онези социални кръгове, които спазваха стриктно повелите на Завета. Вместо мен, те вършеха онази работа, с която не можех да се справя, а аз ги облекчавах от задълженията, които се побираха в кръга на ограничените ми умения. И така всичко вървеше добре. Миех палубата, почиствах филтрите и прекарвах дълги часове край оръдията, оглеждайки се за някой пиратски кораб. Преминахме покрай брега на Крел без никакъв инцидент и после стигнахме бреговете на Сала, които вече бяха покрити със зеленина.

Първото пристанище, в което се отбихме, беше Кофалон, морската врата на Сала, където цели пет дни разтоварвахме и товарехме. За мен този престоя бе неприятна изненада. Отпърво мислех да обява, че съм болен и да се скрия в каютата, но после сметнах, че постъпката ми повече би подхождала на един страхливец и си казах, че един момък трябва непрестанно да се излага на рискове, ако иска да стане мъж. Ето защо дръзко и открито посещавах пристанищните кръчми, гонех курвите, пиех и кръстосвах навсякъде с другарите си, надявайки се, че времето и гъстата брада са променили достатъчно лицето ми и че никой не очаква, да срещне изчезналия брат на септарха Стирон в груби моряшки одежди и то из тази част на града. И очакванията ми се оправдаха, през целия престой останах незабелязан. От вестниците и като подслушвах разговорите научих всичко, което ме интересуваше за събитията в Сала през изминалата година и половина, откакто бях заминал. По всичко личеше, че Стирон ще се окаже добър септарх. Успял бе да се справи със трудностите през зимата, като бе закупил допълнително храна от Манеран при доста изгодни условия и сега перспективите изглеждаха далеч по-благоприятни. Данъчното бреме бе намалено. Хората се чувстваха по-уверени. Жената на Стирон му бе родила син, господарят Дарив, настоящ наследник на първия септарх, а на път бе и втори син. Що се отнася до брата на септарха, господарят Кинал, никой вече не го споменаваше, изглежда бе потънал в забрава, сякаш никога не е съществувал.