Севилското причастие
- Автор: Перес-Реверте Артуро
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Александрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Севилското причастие». Краткое содержание книги:
Полусрутената барокова църква се намира в старинния център на Севиля и трябва да бъде разрушена. Но двама от най-яростните застъпници на унищожението й са загинали наскоро при тайнствени обстоятелства. Нещастни случаи ли са отнели живота им — или убийства? Ватиканът незабавно изпраща отец Лоренцо Кварт, изискан и невероятно привлекателен свещеник от тайните служби на папската държава, за да проучи случая.
В Севиля отец Кварт бива въвлечен в сблъсъка между застъпниците и противниците на църквата — суровият и консервативен свещеник на „Богородица със сълзите“, който се радва на безрезервната преданост на енориашите си; младият и амбициозен вицепрезидент на севилската банка „Картухано“, чиито интереси налагат унищожението на старата постройка; неговата съпруга Макарена — съвършена андалуска красавица и потомствена аристократка, чиято фамилия е тясно свързана с историята на църквата; майката на Макарена, херцогиня Нуево Естремо, елегантна възрастна дама, която страда от безсъние и е пристрастена към кока-колата; както и Онорато Бонафе, нечистоплътен репортер от клюкарско списание, чиято цел е да въвлече по възможност всички тях в скандал.
Отец Кварт постепенно бива оплетен от очарованието на Севиля — и от красотата на Макарена. Дните на старата църква са преброени, а той все повече се разкъсва между интересите на двата лагера и влиза в противоречие със свещеническите си обети.
— Трябва да се направи нещо за това — добави замислено Мачука.
Въпреки унижението, Гавира избухна в смях.
— Сигурно не очаквате да отида и да застрелям бикобореца.
— Разбира се, че не — банкерът се обърна с любопитно пламъче в очите. — Би ли могъл да застреляш любовника на съпруга си?
— Тя ми е бивша съпруга, дон Октавио.
— Да. Така казва тя.
Гавира потърка малкото петно от бира и оправи ръбовете на панталоните си. Разбира се, че можеше да го направи и те и двамата го знаеха. Но нямаше такива намерения.
— Това няма да промени нищо — каза той.
Беше вярно. Преди бикобореца беше банкер от конкурентна фирма, а преди него — известен винопроизводител от Херес. Гавира щеше да има нужда от много куршуми, ако трябваше да застреля любовниците й, а Севиля не беше Палермо. Пък и напоследък той самият беше намерил утеха в прегръдките на една севилска манекенка, която рекламираше фино бельо. Старият Мачука бавно кимна два пъти — имаше и по-добри методи.
— Познавам някои от менажерите в бранша. — Гавира се усмихна, спокойно, но заплашително. — А вие познавате неколцина от организаторите на коридата… Този младеж, Маестрал, може да преживее трудни моменти следващия сезон.
Председателят на банка „Картухано“ потърка очи.
— Срамота — каза той. — Маестрал не е лош тореадор.
— Той е красив — каза горчиво Гавира. — Винаги може да се снима в сапунени опери.
Погледна към вестниците и черният облак, който се беше оттеглил назад, отново помрачи утринта му. Не Коро Маестрал беше проблемът. Имаше нещо по-важно от размазаната му снимка с Макарена, правена на лоша светлина с телеобектив. Това, което беше заложено тук, не беше съпружеската чест на Гавира, а оцеляването му в „Картухано“ и наследяването на Мачука като председател на борда. Той почти беше приключил сделката, свързана с „Богородица със сълзите“. Имаше само един проблем. Документ, датиращ от 1687 година, излагаше редица условия, при чието неизпълнение земите, дарени на църквата, трябваше да се върнат на семейство Брунер. Но според един закон, приет през деветнадесети век от правителствения министър Мендисабал, в случай на отнемане на имота от църквата собствеността върху земята се връщаше на севилската община. Въпросът беше юридически сложен и ако херцогинята и дъщеря й решаха да се позоват на правото си, нещата за известно време щяха да замрат. Но сделката беше почти приключена, твърде много пари бяха инвестирани, твърде много мерки лредприети. В случай на неуспех Октавио Мачука щеше да разклати авторитета на своя наследник пред борда на директорите, където Гавира имаше врагове, точно когато младият вицепрезидент на „Картухано“ беше на път да се добере до абсолютната власт. Главата му щеше да падне на дръвника. Но както знаеха „Q&S“, половин Андалусия и цяла Севиля, главата на Панчо Гавира не беше нещо, на което Макарена Брунер отделяше много внимание напоследък.
Кварт излезе от хотел „Доня Мария“, но вместо да извърви тридесетината метра до архиепископския дворец, се разходи до площад „Вирхен де лос Рейес“ и се огледа. Стоеше на кръстопътя на три религии: старият еврейски квартал зад него, белите стени на манастира „Ла Енкарнасион“ от едната страна, архиепископският дворец — от другата и в отсрещния край, надвесено над стената на накогашната джамия, минарето, което се беше превърнало в камбанария на католическата катедрала, Ла Хиралда. Тук имаше карети, продавачи на пощенски картички, просещи циганки с бебета и туристи, които се оглеждаха със страхопочитание, докато се редяха на опашка да разгледат кулата. Младо момиче се откъсна от групата си, за да попита с американски акцент Кварт къде се намира някакво място, близо до площада — извинение, за да го огледа по-отблизо. Кварт отговори кратко и учтиво, за да се отърве от нея. Момичето се върна при приятелките си и те се втренчиха в него като се кикотеха и си шушукаха. Той дочу думите „Страхотен е“. Това би доставило удоволствие на монсиньор Спада. Кварт се усмихна при мисълта за директора на ИВД и съвета, който му беше дал на Испанското стълбище, по време на последния им разговор в Рим. После, все още усмихнат, той погледна нагоре към Ла Хиралда, към ветропоказателя, от който идваше името на кулата. Испания, Югът, древната история на Средиземноморска Европа, можеше да бъде почувствана само на такива места. В Севиля се смесваха и наслагваха различни култури — зърна от броеница, събрала времето, кръвта и молитвите на различни езици под синьото небе и мъдрото слънце, за което вековете се сливаха в едно.