- Автор: Димитров Димитър
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «». Краткое содержание книги:
Антъни Ламбърт 1958–1960
Антъни Линкън 1960–1963)
На 14 март Едуард Пейдж връчи акредитивните си писма на пълномощен министър на САЩ и дипломатическите отношения между двете страни, които бяха прекъснати преди десет години, бяха изцяло възстановени. Това събитие силно удовлетвори българите, но не доведе до намаляване на нападките срещу САЩ в пресата и публичните речи, а отношенията между новата мисия и българските власти никак не бяха лесни. Българските власти, обаче, не предизвикаха големи инциденти, вероятно стараейки се да задържат американците. Властите може да смятат, че докато американците са в София и са общо-взето доволни, те могат спокойно, когато поискат, да се държат по-невъздържано спрямо други западни представители, особено тези на „колониалните“ сили.
Властите инжектираха умерена степен на неприятност в живота на дипломатите. Митниците, например, започнаха да проверяват стоки, внасяни от дипломатическия корпус, и получиха правомощия да ограничават този внос. Също така през декември петима души от нашия български персонал, включително моят шофьор, който бе на работа от 1947 г., бяха осъдени по обвинение в опит за кражба на хидравличен крик, за който се твърди, че принадлежал на държавата. Трима от тях получиха присъди далеч надвишаващи степента на престъплението. И все пак поне нямаше изстъпления, каквито ставаха преди. Дори в Министерството на външните работи се долавя стремеж към порядъчност, който се илюстрира с тяхната надежда, че САЩ ще се съгласят да повишат нивото на своята мисия от „легация“ на „посолство“.
В заключение на доклада си за събитията в България през 1960 г., Антъни Линкън пише:
Годината не донесе никаква драма и малко нови неща се появиха на българската сцена. Един застаряващ и самодоволен режим остана на власт, проявявайки малко самоинициативност, динамизъм и приспособяемост. Не изпъкна нито един българин от калибър, който да може да бъде сравняван със забележителните лидери в други страни от Блока. Материалните постижения бяха незначителни и международният престиж на България не порасна. Останалите неща могат да се обобщят като делнични прояви на една малка страна с твърде изостанал народ, обременен от форма на управление, която трябва да търпи без право на избор, и попаднал във вълната на световните събития, на които трудно би могъл да повлияе с малкото средств на разположение.
На 8 февруари 1961 г. Питър Самърскейл9 от Северния отдел коментира по годишния доклад от София.
Съветските заеми несъмнено ще финансират кредитите, които България предлага на неразвитите страни. Нарастващият интерес на българския народ към Запада предлага добра почва за нашите усилия да развиваме контакти, но успехът ни в тази посока зависи, разбира се, от наложените от режима ограничения.
От 21 април до 7 май 1961 г. британският посланик във Варшава, сър Джордж Клатън, прави близо 5 хиляди километрова обиколка на Източна Европа — от Източна Словакия през Будапеща, Белград, София и Букурещ. Впечатленията си от нея той изпраща на Северния отдел на Форин офис.
Първото впечатление, което искам да отбележа, е общо взето негативно. Противно на това, което често се предполага, няма никакъв единен образец в страните отвъд Желязната завеса. Разбира се, това, което Патрик Райли нарече „съветска задушаваща атмосфера“, е налице почти навсякъде с изключение на Полша, но националните характеристики не са изкоренени и има безкрайни вариации в степента, до която всяка една от страните е засегната от „задушаващата атмосфера“. В България, например, където има относителна свобода на пътуванията, рокендролът и битническите дрехи са пълно табу и пристрастяване към тях може да донесе сурови наказания. В Румъния, където пътуванията са драстично ограничени, се виждат битнически дрехи.
9
От 1986 до 1988 г. е заместник-ръководител на британската делегация на Виенската конференция на СССЕ — б. а.