На 14 март Едуард Пейдж връчи акредитивните си писма на пълномощен министър на САЩ и дипломатическите отношения между двете страни, които бяха прекъснати преди десет години, бяха изцяло възстановени. Това събитие силно удовлетвори българите, но не доведе до намаляване на нападките срещу САЩ в пресата и публичните речи, а отношенията между новата мисия и българските власти никак не бяха лесни. Българските власти, обаче, не предизвикаха големи инциденти, вероятно стараейки се да задържат американците. Властите може да смятат, че докато американците са в София и са общо-взето доволни, те могат спокойно, когато поискат, да се държат по-невъздържано спрямо други западни представители, особено тези на „колониалните“ сили.

Властите инжектираха умерена степен на неприятност в живота на дипломатите. Митниците, например, започнаха да проверяват стоки, внасяни от дипломатическия корпус, и получиха правомощия да ограничават този внос. Също така през декември петима души от нашия български персонал, включително моят шофьор, който бе на работа от 1947 г., бяха осъдени по обвинение в опит за кражба на хидравличен крик, за който се твърди, че принадлежал на държавата. Трима от тях получиха присъди далеч надвишаващи степента на престъплението. И все пак поне нямаше изстъпления, каквито ставаха преди. Дори в Министерството на външните работи се долавя стремеж към порядъчност, който се илюстрира с тяхната надежда, че САЩ ще се съгласят да повишат нивото на своята мисия от „легация“ на „посолство“.