- Автор: Димитров Димитър
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «». Краткое содержание книги:
Антъни Ламбърт 1958–1960
Антъни Линкън 1960–1963)
Относно гласуванията в ООН Живков каза: „Тази сесия на Общото събрание потвърди, че линията на Народна република България в областта на външната политика е правилна. Ще продължим да следваме тази линия и в бъдеще.“ Живков приключи с още комплименти към руснаците и няколко патриотични израза по адрес на България.
Коментирайки по доклада на дипломатите в София, Джеймс Рийв отбелязва на 30 ноември: „Стандартната съветска линия, поднесена отново.“
След Конференцията на комунистически и работнически партии в Москва, проведена на 11 декември 1960 г., ЦК на БКП излиза с декларация относно решенията на Московската конференция. В доклад от 14 декември легацията коментира.
От документа лъха обичайното ласкателство и сервилност пред Съветския съюз. Централният комитет декларира, че в единството между съответните комунистически партии и народи се вижда „главната гаранция за национална независимост, ускоряване на социалистическото строителство и преход на Народна република България към Комунизъм“. Тази формулировка може да предвещава издигането на България от народна република в някакъв по-напреднал статут.
На 25 януари 1961 г. Антъни Линкън изпраща на Лондон годишния доклад за събитията в България през предишната година.
Нямаше никакви забележими търкания в редиците на Българската комунистическа партия и правителството. Режимът изглежда стабилен и се характеризира със самодоволство, граничещо с инертност. Нямаше сериозни кризи в икономическата и социалната сфера или пък някаква заплаха за обществения ред. Положението, обаче, не предразположи властите да отпуснат контрола, който упражняват върху всички дейности на българския народ, или да променят репресивния апарат. Вътрешните сили за сигурност, например, бяха запазени на предишното ниво. През март бе обявен указ за участие на „трудовите хора“ в поддържането на реда. Едно дело за злоупотреба с държавни средства завърши със смъртни присъди за признатите за виновни. Потайност, бдителност и подозрителност остават нормата на деня. Ако човек търси символ на този режим, може да го намери в спуснатите перденца, през които гледат тези на власт: от председателя на Президиума в неговия ЗИМ до милиционера в кабината пред моята входна врата. Те могат да наблюдават другите, без самите те да бъдат виждани.
Под тази защитна покривка продължи да расте общото любопитство към начина, по който се живее в некомунистическите страни. Това явление е особено забележимо сред тези, които аз наричам „новите професионални класи“. Комитетът за културни връзки с чужбина, който се опитва да монополизира такива връзки, запазва ключовата си позиция в това поле, но неговите нареждания изглежда все повече се оспорват от организации като Българската академия на науките и някои факултети на Университета.
Този неуморен и търсещ дух изглежда широко разпространен в училища и университети. Някои прояви на младото поколение — като склонността да се възприемат буржоазни привички, да се обличат неприлично, да слушат капиталистическа танцова музика, да пушат много, да изостават в изучаването на марксизма-ленинизма, и най-лошото от всичко, масово да се провалят на изпитите — предизвикаха множество упреци в пресата и от ръководни хора. Бяха публикувани и няколко нападки срещу Църквата, между които и за това, че се организирали религиозни събирания под прикритието на екскурзии, събори и др. Чуха се и строги призиви за по-интензивна атеистична пропаганда.
Относно икономическото развитие през 1960 г. посланик Линкън пише.
През декември правителството обяви, че започнатият през 1958 г. петгодишен план е бил изпълнен 2 години предсрочно. Няма достатъчно статистически и други данни, за да се прецени истинността на това твърдение.