- Автор: Димитров Димитър
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «». Краткое содержание книги:
Антъни Ламбърт 1958–1960
Антъни Линкън 1960–1963)
След като се запознава с писмата на анонимния подател и на Любен Паунов, служител на Изследователския отдел на Форин офис записва следното заключение:
Досега не бяхме чували за Ловеч, а преди две или три години имаше слухове, че лагерът „Белене“ е бил закрит. Намирам второто от писмата трудно за вярване и се съмнявам, че човек би могъл да оцелее след толкова изтезаване, макар да казвам това без никакви медицински познания.
Изпращайки писмата от София, легацията прави следната препоръка: „Би могло да запознаете Би Би Си със същината па писмата.“ Във връзка с препоръката служител на Форин офис записва към папката за лагерите: „Би Би Си беше информирана“.
След като програма по документите на Форин офис за лагерите беше излъчена в Историко-политическата рубрика на Би Би Си през пролетта на 1992 г., в Българската редакция се получи писмо от брата на Любен Паунов. На 15 май 1992 г. Милен Паунов, оперен певец, живущ на бул. „Витоша“ №82, пише на английски до Би Би Си:
Моят брат, Любен Паунов, беше първо държан 2 години в „Белене“. Тогава беше пуснат за много кратък период да си дойде вкъщи (вероятно през това време той е написал писмото до посолството). Той беше така зверски осакатен от червените садистични кучета в лагера, че почти не приличаше на човек. Ние не можехме да му помогнем по никакъв начин вкъщи — нямаше начин да му помогнем нито физически, нито психически, той беше така напълно обезобразен.
След 30 дни вкъщи, в наше отсъствие, той е бил измъкнат една сутрин и отведен. Моят 13-годишен син, който лежеше болен вкъщи с остра простуда, е бил единственият свидетел, когато червените агенти влачели по стълбите брат ми, ЛЮБЕН ПАУНОВ, за да го отведат в лагера на смъртта в ЛОВЕЧ. След 10 дни той бил екзекутиран, убит с удари с лопата; на следващия ден бил откаран с камион отново в БЕЛЕНЕ, за да го ядат там свинете. Тази информация имам от човек, който спял до неговото дървено легло през тези 10 дни и бил свидетел на смъртта му. След като лагерът беше закрит, този мъж дойде направо вкъщи; приличаше на скелет.
Заедно с писмото Милен Паунов изпрати и смъртния акт на брат си, който му е бил връчен на 23.05.1990 г. В акта пише, че Любен Паунов е починал на 3 юли 1961 г. в поделение 0789 на МВР в Ловеч. Причина за смъртта: „Пиелитис калкулоза. Уремия.“
На гърба на изпратената снимка на брат си Любен, Милен Паунов пише: „Любен Паунов беше екзекутиран по специална заповед на Тодор Живков, защото разказваше вицове за него.“
За това, че Любен Паунов е обичал да разказва вицове, сподели в интервю за Би Би Си Йосиф Загорски, който е бил в една компания с него през 1952–55 г.
Любен, например, казваше така: „Аз съм написал писмо до Вълко Червенков: «Докога нашата хубава столица ще носи името на една гръцка принцеса София. Предлагам да се кръсти Червенковград.»“ И продължаваше: „Понеже ще приемат веднага това мое предложение, мен ще ме направят кръстник на града и след това ще има улица «Любен Паунов» на името на кръстника.“ Такива безобидни вицове разказваше. Но те нали се страхуваха и от сенките си.
През 1961 г. легацията не докладва само за българи, но и за британци. На 3 май легацията изпраща бележки за британските учители в България. На първо място в списъка по азбучен ред са Реджиналд Бартлет и Кристина Бартлет.
Г-н и г-жа Бартлет пристигнаха в София през 1956 г. Първоначално и двамата бяха преподаватели в Университета, но г-жа Бартлет сега преподава в Английската гимназия в София, докато г-н Бартлет прави преводи за официалната Българска телеграфна агенция и за списание „Bulgaria Today“. Г-жа Бартлет заявява, че е комунистка и поддържа съвсем слаби връзки с легацията.
Комунистически пристрастия проявявал и Албърт Банди, следващият в списъка.
Г-н Банди и съпругата му дойдоха в България през септември 1960 г. Те са по-възрастни от другите новодошли и имат немарлив вид. И двамата са с крайно леви възгледи. Г-н Банди смята вестник „Дейли Уъркър“ за единствения достоверен английски вестник, а в разговор със служител на легацията г-жа Банди изразила без задръжки своето възхищение от постиженията на комунистическия режим в България.