- Автор: Димитров Димитър
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «». Краткое содержание книги:
Антъни Ламбърт 1958–1960
Антъни Линкън 1960–1963)
През 1961 г. Форин офис се занимава и с българските официални празници. На 3 май от София съобщават за първомайската манифестация.
Като изключим това, което комунистите направиха от него, Първи май винаги е бил популярен празник в България. Съвременният елемент на принуда беше създаден от високоговорители, които в ранните часове на сутринта призоваваха гражданите на манифестация.
Преди приема в българската легация в Лондон на 8 септември по случай 17-ата годишнина на комунистическата власт в България, заместник-началникът на Северния отдел, Робърт Макалпайн, прави на 18 август препоръка, която се одобрява от помощник министъра Патрик Райли:
Миналата година бяха поканени външният министър, негов заместник и парламентарният секретар на министерството, Робърт Алън. Единствено г-н Алън прие поканата. Тази година външният министър отново беше поканен, но не би било подходящо министър да отива на приема. През изминалата година нямаше никакво значително подобрение в нашите отношения с България, а нашите културни връзки дори се влошиха. Следователно, макар че в съответствие с нашата обща политика би трябвало да сме по-отворени към дипломатическите мисии на сателитите, няма достатъчни основания за увеличаване на нивото на нашето представяне тази година.
Концентрационните лагери в България занимават британската легация към средата на 1961 г. На 31 май от легацията съобщават на Лондон:
Концентрационният лагер на дунавския остров Белене, който от дълго време беше използван за политически затворници и на който през 1958 г. след вълната от арести бяха изпратени известен брой „хулигани“, изглежда е бил преместен на ново място край Ловеч. На стотина метра от главния път могат да се видят затворници, заети с физически труд. Наблюдават ги надзиратели, които седят с пушки на билото на хълма над тях. Не се прави опит да се прикрие съществуването на този лагер за принудителен труд.
Заедно с доклада легацията изпраща на Изследователския отдел на Форин офис и две писма. Първото писмо е анонимно и е изпратено па 20 септември I960 г. от Варна. В архивите на Форин офис е запазен неговият превод на английски.
Не се изненадвайте, когато четете това писмо, изпратено от образовани, но нещастни хора, жертви на сегашния комунистически режим в България. Желаем да поясним, че сме заклети англофили, които дълбоко уважават името на нашия безсмъртен покровител, великия англичанин Уилям Гладстон, който пръв издигна глас в Британския парламент за свободата на България.
С дълбоко съжаление съобщаваме следното:
Правителството на Антон Югов продължава да изселва нас и семействата ни в провинцията и да ни излага на гладна смърт. Нашите домове ни бяха отнети и в тях са настанени комунисти. Преследват ни и не ни дават да живеем нито в София, нито в друго населено място освен в града, в който се намираме. Ние сме измъчени до смърт, гладни и без работа, защото не ни дават работа.
Умоляваме ви да издействате всяко изселено семейство да се върне в своя дом, а настанените комунисти да напуснат нашите къщи, за да можем да влезем в жилищата си. Правителството на Югов лъже, като казва, че няма изселени хора. Преди ни измъчваха в концентрационния лагер „Белене“, а сега по ловешките чукари.
Второто писмо, което британската легация изпраща в превод на Форин офис, е подписано от Любен Паунов, живущ на ул. „Сталин“ №82 в София, който пише на 4 май 1961 г.:
Аз съм 60 годишен писател и журналист, не съм партиен член. В 1957 г. бях пратен в концентрационния лагер „Белене“ без никаква причина, тъй като съм свободен и демократичен човек. В „Белене“ трябваше да изкопаваме по 5 кубика земя дневно. Нямаше вода. Хората копаеха дупките и пиеха вода от тях. Водата беше ледено студена и вонеше. Прекарах 2 години там. Сега страдам от следните болести: гастрит, колит и ревматизъм. Сега съм парализиран, жив труп. Милиционерите ме биха в лагера и ми отрязаха пениса (извинете за израза). Уринирам кръв. Те срязаха врата ми и едва се движа. Състоянието на лагерниците е ужасно. Няма измъкване. Изхвърлиха ме от лагера като мръсно куче. Храната беше ужасна: 1/2 хляб на ден, само зрял и зелен боб. Безкрайна работа, много псуване. Какво е комунизъм? Научно прилагане на лъжа и заблуди. Преди те лъжеха по ненаучен начин. Сега го правят със средствата на диалектическия материализъм. Докога ще продължава тази лудост в нашата родина? Затворите са пълни с хора, лагерът беше преместен близо до Ловеч, където хората трошат камъни, постоянно изселват невинни хора в Добруджа. Знам, че моето писмо ще бъде отворено от милицията и фотографирано, но няма никакъв друг начин за комуникация.