- Автор: Димитров Димитър
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «». Краткое содержание книги:
Антъни Ламбърт 1958–1960
Антъни Линкън 1960–1963)
В списъка на учителите са още г-ца Джилиън Йезърд, г-ца Ан Слейтър и г-н Ерик Тиър.
Г-ца Йезърд преподава в Английската гимназия в София. Тя е в България от няколко години, но не е известно точно откога. Не се е регистрирала в Консулския отдел. Знае се, че е комунистка.
Г-ца Ан Слейтър, учителка по история в Пловдив от 1959 г., заявена комунистка, която никога не се е регистрирала в тази легация. Двете й години в България изглежда не са разколебали вярата й във валидността на комунистическата доктрина.
Г-н Ерик Тиър, учител по химия в София, в България от септември 1960 г. Г-н и г-жа Тиър са явни комунисти и изглежда преди да дойдат са имали връзки с Комунистическата партия в Шефийлд.
Както докладва легацията, обаче, не всички английски учители в България са комунисти.
Г-н и г-жа Фермор са млада новобрачна двойка и те дойдоха за първи път в България през септември 1960 г. Джон Фермор преподава география в София. При пристигането си семейство Фермор се стреснаха, когато научиха, че повечето други британски учители са отявлени комунисти.
Питър Скот, учител по география в Пловдив от септември 1960 г. Г-н и г-жа Скот са и двамата антикомунисти и се проявиха като проницателни наблюдатели на живота в България.
На 23 юни 1961 г. първият секретар па легацията, Доналд Джаксън, изпраща подробен доклад за работата на британските учители в България. Съгласно доклада, през учебната 1960–61 г. в България е имало 10 британски учители: 6 в София и 4 в Пловдив, от които 5 са дошли в 1960 г.
Когато българските власти започнаха да наемат на работа тези учители преди няколко години, те разчитаха на прокомунистически организации като Дружеството за английско-българско приятелство, за да се свържат с подходящи хора. Преди 2 години, обаче, започнаха да поместват обяви в „Times Educational Supplement“ и повечето от учителите, които са сега в България, бяха наети по този начин. При предишния метод на набиране българите намираха хора с прокомунистически гледища, които въпреки това вероятно са добри учители. Тези, които пристигнаха миналата година, са предимно или много млади, или слабо квалифицирани. Повечето, макар не всички, са комунисти или вярващи в комунистическата пропаганда. Повечето учители тази година в България поддържат минимални контакти с легацията. Въпреки това ние се постарахме да направим преценка на всеки от тях, което може да послужи за архива на Форин офис.
В доклада се описва и един инцидент, засегнал двама от британските учители — Фермор и Скот.
Семейство Фермор гостували на семейство Скот в Пловдив и един следобед г-н Фермор и г-н Скот отишли на разходка. Те навлезли в една ливада, където отивали и откъдето свободно се връщали българи. В това поле, обаче, имало хангар, около който българите изглеждали притеснени. Скот и Фермор били арестувани и държани от милицията за няколко часа, докато директорът на Английската гимназия в Пловдив не се застъпил за тяхното освобождаване.
Не съм склонен да придавам някаква особена важност на този инцидент освен тази, че двамата са се приближили до обект, смятан от българите за стратегически важен. Интересно е да се отбележи обаче, че тези учители са двамата най-открити антикомунисти между британските учители и не бих напълно изключил възможността българите да са разиграли този инцидент, за да ги насърчат да не се връщат следващата година. Ако целта е била такава, мероприятието е било излишно, тъй като и двамата бяха решили малко след пристигането си да не се връщат след първоначалния едногодишен договор.
На 30 май 1961 г. Антъни Линкън връчва нота на българското външно министерство относно сигурността и закрилата на дипломатическите помещения. Нотата е била предизвикана от демонстрации през април срещу американската легация и нейната предисторията е описана в доклад на Антъни Линкън до Форин офис от 2 май.
Характерен елемент на тези демонстрации е, че униформената милиция или изчезва, или не прави нищо. Когато се опита да получи помощ от Министерството на външните работи или от други органи на българското правителство в необходимия момент, потърпевшият открива, че всички официални лица са „извън сградата“. Началникът на протокола не направи впоследствие никакви опити да връчи извинение, нито да огледа щетите, а протестите на дипломатите се посрещат по осъдителен начин.
Не мисля, че бихме могли да протестираме срещу „демонстрациите“ като такива, макар да знаем, че те са изцяло инсценирани, организирани и подстрекавани от властите. Мисля, че би трябвало да направим нещо, за да спрем този растящ хулиганизъм в международния живот. След като Московската конференция обяви „засилване на класовата борба“ и след поведението на Хрушчов в Обединените нации, техниката на „агит-проп“ става все по-осезаема в дипломатическото поле.