Животът, Вселената и всичко останало [другой перевод]

ГЛАВА XVII

Пътуването във времето все повече се възприема като заплаха. Историята се замърсява.

ЕНЦИКЛОПЕДИЯ ГАЛАКТИКА има много да каже за теорията и практиката на пътешествията във времето, които са непонятни за всеки, който не е прекарал четири живота в изучаване на хиперматематика, и тъй като това е било невъзможно преди откриването на пътуването във времето, имаше доста объркване по въпроса за това как първоначално е дошла идеята. Една рационализация на този проблем гласи, че пътуването във времето е, по собствената си природа, открито едновременно през всички периоди от историята, но това е очевидна глупост.

Проблемът също така е, че историята сега е доста очевидна глупост.

Ето един пример. Може да не изглежда важен за някои хора, но за други е критичен. Той сигурно е значителен с това, че беше просто събитието, вследствие на което първоначално (или за последен път? Зависи от кой край гледате на историята) беше възникнала Кампанията за реално време, и сега това е все по-спорен въпрос.

Съществува, или съществуваше, един поет. Името му беше Лалафа. и той написа това, което беше широко приемано в Галактиката като най-хубавите съществуващи поеми. „Песните за Дългата земя“.

Те са/бяха неповторимо чудесни. Това е, например, да не можеш да говориш много за тях наведнъж, без да бъдеш толкова изтощен от емоции, истина и чувство за пълнота и личностност на нещата, преди много скоро да имате нужда от бърза разходка около блоковете с възможно отбиване в бара по обратния път за бърза чашка перспектива със сода. Те бяха толкова хубави.

Лалафа живял в горите на Дългите земи на Ефа. Той живееше там и написа стиховете си там. Написа ги на страници, направени от изсушени листа от хабра, без понятие от образование и течност за поправяне на грешки. Той писа за тъмнината на гората и какво си мисли за това. Писа за момичето, което го беше напуснало и точно какво мисли за нея.

Много след смъртта му поемите му бяха намерени и разпространени. Новината за тях се разпространяваше като сутрешна слънчева светлина. С векове те осветяваха и овлажняваха живота на много хора, чиито живот в противен случай би бил по-тъмен и попуст.

После, малко след откриването на пътешествията във времето, няколко големи производители на коригираща течност се зачудиха дали поемите му биха били по-хубави, ако имаше на разположение малко висококачествена коригираща течност, и дали ще може да бъде убеден да напише няколко думи за ефекта от нея.

Те пътуваха по вълните на времето, намериха го, обясниха му ситуацията — с малко трудности — и наистина го убедиха. Всъщност те го убедиха до такава степен, че той стана невъобразимо богат в ръцете им, и момичето, за което в противен случай бе решил да пише, изобщо не си помисли да го напуска, и всъщност те се преместиха от гората в един доста хубав блок в града и той често пътуваше в бъдещето — да изнася беседи, на които той проблясваше мъдро.