Животът, Вселената и всичко останало [другой перевод]

— Надявам се, че не са хубави новини — измърмори Зипо Биброк 5/108, — щото не мисля, че ще мога да ги понеса.

— Твоето Крикитианско решение беше приложено днес — каза момичето пищно. Нямаше нужда да казва такова важно нещо пищно, но тя продължи и го направи някак си, защото беше такъв ден. — Чух го по радиото — каза тя, — когато се върнах в кораба за маслото.

— Ъх ъх — промърмори Зипо и положи глава обратно на скъпоценния пясък.

— Нещо се е случило — каза тя.

— Мммм?

— Точно след като Бав-временният плик е бил заключен каза тя и спря за момент, за да си втрие малко Куалактинска есенция, — Крикитиански боен кораб, който смятали за унищожен, показал, че в края на краищата се бил изгубил. Появил се и се опитал да открадне Ключа.

Зипо бързо седна.

— Хей, какво? — попита той.

— Всичко е наред — каза тя с глас, който би свалил Биг Бен, — очевидно е била кратка схватка. Ключът и бойният кораб са били дезинтегрирани и разпиляни в пространствено-временния континуум. Явно са загубени завинаги.

Тя се засмя и сложи още малко Куалактинска есенция на връхчетата на пръстите си. Отпусна се и легна назад.

— Направи това, което направи преди секунда-две — промърмори той.

— Това ли? — попита тя.

— Не, не — каза той, — това.

Тя опита отново.

— Това ли? — попита отново.

— Уиииииилаааааах!

Отново трябваше да сте там.

Благоуханният ветрец отново се понесе от морето.

Един магьосник се разхождаше по плажа, но не беше потребен никому.