Животът, Вселената и всичко останало [другой перевод]

— Когато завърша разказа за това защо трябва да отидем там.

— Знам защо отивам — каза Форд и се облегна, подпъхвайки ръце зад главата си. Той се усмихна по един свой си начин, който караше хората да потръпват.

Слартибартфаст очакваше по-лесни забавления.

Той беше планирал да учи октравентралния хийбифон да лети — една приятно безсмислена задача, защото това животно имаше грешен брой усти.

Той също беше планирал да напише ексцентрична и безпощадно неакуратна монография за ползата от екваториалните фиорди, като с това да остави грешна информация за един-два въпроса, които бяха важни за него.

Вместо това, той някак си трябваше да говори за вършене на някаква непълноценна работа, за Кампанията за реално време, и започна да се занимава с всичко това сериозно за първи път през живота си. Като резултат се намери прекарващ своите бързо превалящи се години в борба срещу злото, опитвайки се да спаси Галактиката.

Той намери това за изтощаващо и тежко въздъхна.

— Чуйте — каза той, — в Камвре…

— Какво? — попита Артър.

— Кампанията за реално време, за която ще ви разкажа по-късно. Забелязах, че пет парчета от останки, които се появиха в относително скорошни времена в реалността, като че ли отговарят на петте парчета от изгубения Ключ. Можах да проследя с точност само две — Дървената колона, която се появи на вашата планета, и Сребърната пръчица. Като че ли се намира на някакво парти. Трябва да отидем там и да я вземем, преди роботите от Крикит да са я намерили, или кой знае какво може да се случи!

— Не — каза Форд твърдо. — Трябва да отидем на партито, за да пием много и да танцуваме с момичета.

— Но не разбра ли всичко, което аз…?

— Да — каза Форд с внезапна и неочаквана сърдитост, много добре разбрах всичко. И затова искам да изпия много пиене и танцувам с толкова момичета, с колкото ще е възможно, докато все още са останали някакви. Ако всичко, което ни показа, е вярно…

— Вярно? Разбира се, че е вярно.

— …тогава няма да имаме шанса на мида в супернова.

— Какво? — каза отново Артър.

Той упорито следеше разговора до този момент и не искаше сега да изгуби нишката.

— Шанс на мида в супернова — повтори Форд, без да губи импулса си, — …

— Какво общо има една мида със супернова? — попита Артър.

— Няма — каза Форд монотонно, — никой няма шанс.

Той спря да види дали всичко е станало ясно. Живите озадачени погледи, които пълзяха по лицето на Артър, му подсказваха, че не е.

— Суперновата — каза Форд толкова бързо и толкова ясно, колкото можеше, — е звезда, която се разширява с почти половината от скоростта на светлината и гори с яркостта на билиони слънца, и после се свива до супертежка неутронна звезда. Това е звезда, която изгаря други звезди, разбра ли? Нищо няма шанс в суперновата.

— Виждам — каза Артър.

— В…

— Но защо точно мида?

— Защо не? Няма значение.

Артър прие това и Форд продължи, възстановявайки сърдития си импулс толкова добре, колкото можеше.

— Въпросът е — каза той, — че хора като мен и теб, Слартибартфаст, и Артър. По-точно, особено Артър, са само дилетанти, ексцентрични мързели и пръдлювци, ако щеш.