Животът, Вселената и всичко останало [другой перевод]

— Посрещни гущера, когото настъпи — каза гласът.

И внезапно, заставайки в коридора до Артър, се появи един гигантски зелен катерещ се воден гущер. Артър се обърна, изкрещя, отскочи назад и се видя седящ по средата на заека. Той отново изкрещя, но не можеше да реши накъде да скочи.

— Това също бях аз — продължи гласът с ниско заплашително ръмжене, — както ти не знаеше…

— Да знам? — сепна се Артър. — Да знам?

— Интересна подробност, свързана с прераждането е изстърга гласът, — че повечето хора, повечето души, не усещат, че това им се случва.

Той поспря за ефект. Доколкото се отнасяше до Артър, вече се беше нагледал на ефекти.

— Аз чувствувах — изсъска гласът, — това е, можех да чувствувам. Бавно. Постепенно.

Той, който и да беше, спря и си пое дъх.

— Можех едва да забележа, нали? — изрева той. — Когато същото нещо се случваше — пак и пак и пак отново! През всеки живот, който някога съм живял, бях убиван от Артър Дент. Във всеки свят, във всяко тяло, във всяко време, когато вече се установявах и привиквах, наоколо минаваше Артър Дент — хоп, и ме убиваше.

— Трудно можех да не забележа. Част от паметен бегач. Част от показалец. Част от кървав подарък.

— „Това е смешно“ би казал духът ми, когато е прекосявал пътя към долния свят след поредната безуспешна Дентосмърт — завършила авантюра на земята на живота, „че човек, който току-що ме е прегазил, в момента, когато се надявах да пресека пътя към любимия си басейн, ми изглежда малко познат…“ И постепенно трябва да сглобя всичко, Дент — мой безкрайни Убиецо!

Ехото от гласа му прогърмя нагоре и надолу из коридорите. Артър стоеше мълчалив и изстинал, главата му се тресеше от невярване.

— Сега е моментът, Дент — изпищя гласът, достигнал трескава височина от омраза, сега е моментът, в който най-накрая знам!

Беше неописуемо ужасно. Нещото, което внезапно се отвори пред Артър, карайки го да се задъха и да се задави от ужас, но ето един опит за описание колко ужасно беше. Това беше огромна туптяща влажна пещера с огромно стройно жилаво китоподобно създание, търкалящо се из нея и провиращо се между чудовищни бели надгробни камъни. Високо над пещерата се издигаше огромен връх, в който можеха да се забележат тъмните ниши на две още по-страховити пещери, които…

Артър Дент внезапно проумя, че гледа в собствената си уста, когато вниманието му внезапно беше привлечено от живата стрида, която безпомощно се мяташе между зъбите му.

Той залитна обратно с вик и отклони очите си.

Когато погледна отново, безграничното видение си беше отишло. Коридорът беше тъмен, и за кратко тих. Той беше сам с мислите си. Те бяха изключително неприятни и по-скоро се нуждаеха от придружителка.

Следващият шум, който дойде, беше от ниското тежко плъзгане на голяма секция от стената, която се тътрузеше встрани, за да разкрие за момент само тъмна чернота зад себе си. Артър погледна натам по същия начин, по който мишка поглежда в тъмна кучешка колибка.