Животът, Вселената и всичко останало [другой перевод]

— Хм, да, в’лост, много приблизително, две хиляди години — измърмори писарят нещастно.

— И колко хора издухани?

— Два грилиона, в’лост. — Писарят седна. Хидроспектрална снимка, направена му в този момент, би разкрила, че той леко дими.

Съдийство Паг огледа още веднъж залата, където се бяха събрали няколко стотици най-високопоставени официални представители от администрацията на цялата Галактика, всички в церемониални облекла или тела, в зависимост от метаболизма или обичая. Зад стена от Зап-защитен кристал седеше представителна група от Крикитианци, които гледаха всички чуждоземни, събрали се да ги съдят, със спокойна учтива погнуса. Това беше най-вълнуващият случай в легалната история и Съдийство Паг го знаеше.

Той изплю дъвката си и я залепи под стола.

— Всичко това е глупост — спокойно каза той.

Мрачната тишина в залата като че ли се съгласяваше с тази гледна точка.

— Така че както казах, тези са сбирщина от наистина сладки пичове, но вие не бихте искали да делите Галактиката с тях, дори не ако я запазят и дори не ако се научат да се отпускат по малко. Това би било само нервно време, нали? Поу поу поу, кога след това те ще дойдат при нас? Мирно съвместно съществуване е точно невъзможно, нали? Някой да ми даде вода. Благодаря.

Той седна и отпи рефлекторно.

— О’кей — каза той, — чуйте ме, чуйте ме. Това е зашото тези приятелчета, знаете ли, имат право на собствено виждане за Вселената. И опирайки се на това, което Вселената им отговаря, те са прави. Звучи лудо, но мисля, че ще се съгласите. Те вярват в…

Той се консултира с лист хартия, който откри в задния джоб на съдийствените си дънкови бански гащета.

— Те вярват в „мир, справедливост, морал, култура, спорт, семеен живот и унищожение на останалите форми на живот“.

Той сви рамене.

— Чувал съм и по-лоши неща — каза той.

Той се почеса по чатала.

— Фррроуу — каза той. Отпи още една глътка вода, после вдигна чашата срещу светлината и и се намръщи. Той я завъртя наоколо.

— Хей, има ли нещо в тази вода? — попита той.

— Хм, не, в’лост — каза доста нервно Съдебният разпоредител, който му я беше донесъл.

— Тогава я махни оттук — щракна Съдийство Паг, — и сложи нещо в нея. Имам идея.

Той бутна стъклото и скочи напред.

— Чуйте ме, чуйте ме — каза той.

Решението беше брилянтно и звучеше така:

Планетата Крикит трябва да бъде затворена навеки в плик от Бав-време, като в него животът трябва да продължава с почти неопределена бавност. Бягството от плика ще бъде невъзможно, докато не бъде отключен отвън.

Когато останалата част от Галактиката дойде до финала на съществуването си, когато всички създания пропаднат в обятията на смъртта (това беше всичко, разбира се, в дните преди да се знае, че краят на Вселената щеше да бъде рискуващо обслужван спектакъл), и животът и съзнанието престанеха да съществуват, после планетата Крикит и нейното слънце ще бъдат освободени от своя Бав-временен плик и ще продължат самотното си съществуване, също както те искаха, в сумрака на Вселенската пустота.