![Животът, Вселената и всичко останало [другой перевод] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/no-cover.jpg)
Животът, Вселената и всичко останало [другой перевод]
- Автор: Адамс Дуглас Ноэль
- Серия: Пътеводител на галактическия стопаджия #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Юмористическая фантастика
Электронная книга - «Животът, Вселената и всичко останало [другой перевод]». Краткое содержание книги:
Историята се готвеше да нанесе нов удар.
Тъмнината все още ги обгръщаше, празната обкръжаваща тъмнина. Като че ли идваше все по-близо и по-близо, ставаше все по-дебела и по-дебела, все по-тежка и по-тежка, и внезапно изчезна.
Те излетяха от облака.
Видяха изумителните скъпоценни камъни на нощта в техния безкраен прах и мозъците им запяха от страх.
За малко те си летяха, неподвижни спрямо безграничността на Галактиката, която пък беше неподвижна спрямо безграничността на Вселената. И после завиха.
— Ще трябва да отидем там — си казаха хората от Крикит, когато завиха за в къщи.
По обратния път те изпяха доста мелодични и подходящи песнички за смисъла на мира, справедливостта, морала, културата, спорта, семейния живот, и за унищожението на всички останали форми на живот.
ГЛАВА XIII
— Нали виждате? — попита Слартибартфаст, разбърквайки бавно изкуственото си кафе, и посредством това разбъркваше и водовъртежите между реални и нереални числа, между интерактивните възприятия на съзнанието и Вселената, и така генерираше реструктурирани матрици на безусловно обгръщаща субективност, които позволяваха на кораба му да преразвива концепцията за пространството и времето — това беше.
— Да — каза Артър.
— Да — каза Форд.
— Какво да правя — попита Артър, — с това парче пилешко?
Слартибартфаст го погледна сериозно.
— Играй си — каза той, — играй си.
Той му демонстрира със собственото си парче.
Артър го направи, и почувствува леко опарване от математическата функция, която се изнизваше от крака на пилето, докато се придвижваше в четири измерения през това, което Слартибартфаст ги беше уверил, че е петизмерно пространство.
— През следващата нощ — каза Слартибартфаст, — цялото население на Крикит беше превърнато от състрадателен, радостен, интелигентен…
— …дори странен… — допълни Артър.
— …обикновен народ — каза Слартибартфаст, — в състрадателни, радостни, интелигентни…
— …странни …
— …маниаци и ксенофоби. Идеята за Вселената не се вписа в картината на света им, да кажем. Те просто не можеха да се примирят с това. И така, състрадателно, радостно, интелигентно, странно, ако щеш, те решиха да унищожат… какво пък става сега?
— Виното не ми харесва много-много — каза Артър, като го помириса.
— Добре, върни го. Всичко е част от математиката.
Артър постъпи по този начин. Той не харесваше топографията на усмивката на келнера, но той изобщо никога не беше харесвал графити.
— Къде отиваме? — попита Форд.
— Обратно в Залата за Информационни Илюзии — каза Слартибартфаст, взимайки и потупвайки устата си с математическото представяне на салфетка, — за втората част.
ГЛАВА XIV
— Хората от Крикит — каза Негово Върховно Съдебно Превъзходителство Съдийство Паг, ИБМС (Изученият, Безпристрастният и Много Спокойният), Председател на Съвета на Съдиите на Процеса за Крикитианските Военни Престъпления, — са, както добре знаете, само сбирщина от истински сладки пичове, знаете ли, на които само им се е случило да искат да убият всички. По дяволите, някои сутрини се чувствувам по същия начин. Майната му!
— О’кей — продължи той, качвайки краката си на пейката пред него и спря за момент, за да вдигне някакъв конец от Церемониалните си бански гащета, — така че не ще е необходимо да желаете да делите Галактиката с тези пичове.
Това беше вярно.
Крикитианската атака срещу Галактиката беше зашеметяваща. Хиляди и хиляди огромни Крикитиански бойни кораби бяха изскочили внезапно от хиперпространството и едновременно бяха атакували хиляди и хиляди светове, като първо се запасяваха с жизненоважни материали и провизии, а после спокойно лишаваха тези светове от съществуване.
Галактиката, която се радваше на период на небивал мир и преуспяване, залитна като човек, затънал в кална ливада.
— Мисля — продължи Съдийство Паг, разглеждайки ултрамодерната (това беше преди десет билиона години, когато "ултрамодерен означаваше много неръждаема стомана и натрупан бетон) и обширна съдебна зала, — тези момчета просто са били завладяни.
Това също беше вярно и беше единственото обяснение, което някой е успял да измисли, за непредвидимата скорост, с която хората от Крикит преследваха своята нова и единствена цел — унищожението на всичко, което не е Крикит.
Това е също единственото обяснение за объркващо внезапното схващане на цялата хипертехнология, използувана при строежа на техните хиляди космически кораби и милионите им смъртоносни роботи.