Тайната на Шамбала
- Автор: Редфилд Джеймс
- Серия: celestine series #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната на Шамбала». Краткое содержание книги:
След тези думи Ханх кимна на Ин и му връчи кошницата, след което влезе в другата стая.
4
СЪЗНАТЕЛНА БУДНОСТ
Тръгнах към джипа, чувствайки се невероятно добре. Въздухът бе хладен и планината във всички посоки все още изглеждаше озарена от светлина. Влязохме в колата и Ин потегли.
— Знаеш ли накъде да тръгнеш сега? — попитах аз.
— Зная, че трябва да се насочим към северозападен Тибет. Според легендите това е най-близката до нас врата. Но както каза лама Ригден, тя ще трябва да ни бъде показана.
Ин мълчаливо ме изгледа.
— Време е да ти разкажа своя сън.
— Сънят за който, спомена лама Ригден ли? — попитах аз. — Онзи, който бил свързан с мен, така ли?
— Да. В този сън ние с теб двамата пътувахме из Тибет и търсехме вратата. Не можехме да я открием. Пътувахме много надалеч и започнахме да се въртим в кръг. Изгубихме се. Но в момента, когато бяхме на дъното на отчаянието, срещнахме някой, който знаеше къде трябва да отидем.
— И какво се случи после?
— Сънят свърши.
— Кой беше този човек? Дали е бил Уил?
— Не. Струва ми се, че не.
— Какво според теб означава този сън?
— Означава, че трябва да бъдем много будни. Пътувахме мълчание известно време, след което аз попитах:
— Има ли много войници, разположени в северозападен Тибет?
— Обикновено не — отвърна той. — Освен на границата или край военните бази. Проблемът е да преминем следващите три-четиристотин мили покрай връх Кай-лаш и езерото Манасарвар. Там се минава през няколко военни поста.
Четири часа пътувахме без да се случи нищо особено, първоначално по пътища, застлани с чакъл, а след това известно време свърнахме по различни прашни пътища. Стигнахме Сага без особено затруднение и поехме по южния маршрут към западен Тибет, както го определи Ин. Минавахме предимно покрай големи транспортни камиони или местни тибетци със стари коли или в каруци. Тук-таме можеха да се съзрат пътуващи на автостоп чужденци около спирките за камиони.
След още час Ин отклони джипа от главния път и ние навлязохме в нещо, което приличаше повече на конска пътека. Джипът се тресеше по дълбоките дупки и неравности.
— Обикновено има китайски пост малко по-нагоре по основния път — каза Ин. — Трябва да заобиколим.
Пътувахме по много стръмен склон и когато стигнахме билото на хълма, Ин спря джипа и ме поведе до ръба на една урва.
Под нас на няколкостотин фута разстояние се виждаха два големи военни камиони с китайския герб. Може би десетки войници стояха на пост край пътя.
— Това никак не е хубаво — каза Ин. — Обикновено на тези кръстопътища има по няколко войника. Те може би все още продължават да ни търсят.
Опитах се да се отърся от безпокойството, което тутаткси ме обзе и да задържа високо нивото си на енергия. Стори ми се, че виждам няколко войника, които гледаха нагоре по хълма към нас, затова се сгуших долу и се скрих.
— Нещо става — промълви Ин.
Погледнах надолу към кръстопътя и видях, че войниците претърсват една камионетка, която бе спряла при полицейския пост. Рус мъж на средна възраст стоеше край пътя и беше подложен на разпит. Имаше още някой в камионетката. До нас едва долиташе говорът, който напомняше някакъв европейски език, близък до холандски.
— Защо мислиш, че ги задържат? — попитах Ин.
— Не зная — отвърна той. — Може би нямат разрешително или са попитали нещо нередно.
Аз се загледах продължително. Щеше ми се да мога да помогна.
— Моля те — каза Ин. — Трябва да вървим.
Влязохме отново в джипа и Ин бавно пое. Прехвърли хълма и се заспуска надолу по другия склон. Долу в подножието излязохме отново на тесен път, който свиваше вдясно далеч от кръстопътя, но продължаваше да върви в северозападна посока. Продължихме по този път около пет мили, след което той отново излезе на основния път, докато стигнахме Жонгба, малък градец с няколко хотела и магазина. По улиците сновяха хора. Някои водеха волове или друг добитък и имаше и няколко патрулиращи коли.
— Тук можем да бъдем само пътници, потеглили за връх Кайлаш — каза Ин. — Така няма много да ни забележат.
Аз не бях съвсем убеден в това. Всъщност половин миля по-нататък един китайски военен камион се появи на пътя непосредствено зад нас и аз отново изпитах пристъп на страх.
Ин свърна в една странична улица и камионът мина покрай нас и се изгуби от погледа ни.
— Трябва да бъдеш силен — каза Ин. — Време е да узнаеш за Второто проникновение.
Той ме преведе през степените на Първото проникновение дотогава, докато аз успях да си представя визуално и да почувствам своята енергия как се излъчва от нас и се прониква надалеч.