Безсилието на всемогъщите
- Автор: Ранк Хайнер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нася Кралевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Безсилието на всемогъщите». Краткое содержание книги:
Зирто вдигна ръка, като да се защити.
— Моля те, Асмо, не ни разбирай погрешно. Свещеното откровение не е шега, то има…
Той се изсмя.
— Та откога сме на ти?
В продължение на секунда Зирто имаше безпомощен вид. След това се окопити.
— Разреши ми да остана на ти. Това не е липса на уважение, а тъкмо обратното. Би било крайно неподходящо да се обръщам към Божествения си баща на вие.
Асмо се хвана за главата. Нима цялата глупост продължаваше? Размисли за миг и реши, че е най-разумно да не възразява на луд.
— Да останем тогава на ти — каза той. Зирто се усмихна с благодарност.
— Ако нямаш други желания, бих предложил да се отправим към заседателната зала. Съветът е събран.
Асмо кимна.
Зирто дръпна завесата и отвори една врата. Тя бе поставена подчертано накриво, по всяка вероятност допълнително я бяха вградили в стената с неподходящи инструменти.
Стигнаха до едно голямо помещение. По стените — скеле и конструкции на стълби, навсякъде — безредни купчини от строителни материали.
Зирто вървеше напред. Изкачиха се по тесни стълби и клатещи се мостчета. Околовръст в стените като пчелните килийки в кошер бяха подредени полуотворени помещения. Минавайки покрай тях, Асмо погледна вътре. Мъже и жени в светлозелени работни костюми обслужваха раздрънкани машини. Произвеждаха инструменти, мебели, странни по форма съдове и зелени работни комбинизони, с каквито бяха облечени. После минаха покрай кухненска зала. Градивните влачеха кани с гореща вода, режеха плодове и месо, бъркаха сосове. Димът излизаше от неуплътнените тръби. Те работеха сред пара и жега с казани и тигани, поставени върху пропукани огнища. Изглежда, работата им доставяше неизразимо удоволствие. Погълнати от нея, в пламенно усърдие, те пееха, разговаряха, питаха се за съвет и се заливаха в смях, когато не успяваха да свършат нещо поради несръчността си. Като че ли изпитваха откраднатото удоволствие на деца, които в отсъствие на родителите си играеха със забранени неща.
— Какво в същност правят тези хора? — попита Асмо.
— Ние произвеждаме — отвърна гордо Йона, — Маатшапията преди всичко се стреми да събуди у дафотилите радостта от работата. Всичко, което виждаш, сме произвели сами.
Асмо само поклати глава. Предпочете да запази за себе си това, което помисли.
Най-накрая влязоха в огромно, оскъдно осветено помещение, в чийто център на пет метра височина се люлееше черно кълбо. От един отвор се спусна оръфана плетена стълба.
Зирто започна да се изкачва.
— Моля, по един — каза той, — не издържа повече. Когато той изчезна през отвора, Асмо го последва. В края на стълбата той пропълзя през полегата шахта, оттам достигна до нещо като въздухоотводна тръба и накрая — до стъклена платформа. Изтупа праха от коленете си и се огледа. В средата стоеше демонтиран команден пулт, обграден от нещо като кресла. Откъм вътрешността на кълбото имаше много галерии с кръгли вдлъбнатини, които, както му се стори, подхождаха чудесно за съхраняване на гигантски яйца.
Две дами и трима господа в зелени работни комбинезони пристъпиха към него с тържествена сериозност, коленичиха ниско и докоснаха пода с чела.
— Членовете на Съвета — каза Зирто. — Зиса, Хилко, Тонда, Майно и Уско.
— Оставете това — каза Асмо. — Моля, станете. Междувременно Йона и Лука се бяха изкачили на платформата. Йона предложи един от столовете на Асмо. Когато той седна, и другите заеха местата си. Тонда разпери ръце и извика с пеещ глас:
— В присъствие на Божествения ни Баща откривам четири хиляди седемстотин тридесет и осмото събрание. Има думата председателят Зирто.
— Ако позволите, ще спестя дългите предисловия — започна Зирто. — Ние сме длъжни да изясним на Асмо…
— На нашия Божествен Баща — вметна Йона.
Всички скочиха и се поклониха.
— …да изясним на нашия Божествен Баща смисъла и целта на Маатшапия. И така чуй: Обществото на дафотилите е обречено на гибел. Проклет да е КАПИНОМА!
— Проклет да е! — извикаха всички в хор.
— Проклето да е изобилието! Проклета да е стагнацията.
— Проклети да са, проклети да са!
— Проклета да е администрацията на кефалоидите! Проклет да е разумът на икономиката! Проклето да е безсилието ни да разрушим КАПИНОМА!
— Проклети да са, проклети да са, проклети да са! — викаха всички и свиркаха възхитени, в знак, че одобряват.
— Защо искате да разрушите КАПИНОМА? — запита Асмо. — Та той закриля вашите привилегии.
— Ние не искаме привилегии. Ние искаме свобода на инстинктите. Искаме правото да бъдем неразумни! — отвърна бурно Йона.