Безсилието на всемогъщите
- Автор: Ранк Хайнер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нася Кралевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Безсилието на всемогъщите». Краткое содержание книги:
Те мълчаха, изненадани и поразени от избухването на Асмо.
Без някой да обръща внимание, покрай тях се плъзгаше пъстрият градски пейзаж, функрафтът следваше автоматично преплетените завои на надземната градска железница.
— Браво! — промълви тихо Зирто.
И изведнъж започнаха да се смеят — Йона, Лука и Зирто. Смеееха се, хълцайки, кискайки се, стенейки. Отначало смехът им звучеше весело, почти облекчено, но той не спираше, а ставаше все по-силен, по-неовладян, по-безсмислен, по-лудешки.
Асмо се втренчи в тях. По гърба му полазиха студени тръпки. Така се смееха хора, които, неочаквано освободени от ужасен страх, все още не вярваха, че наистина са се спасили от опасността.
8.
Функрафтът безшумно се плъзгаше през кехлибаренозлатна вода. Риби, коралови гори и колонии от гъби като жълти серни облаци преминаваха бързо покрай тях. Те се намираха на петнадесет метра под морската повърхност във вътрешността на подводен кратер. Дъното се накланяше, видимостта ставаше по-лоша и колкото повече се приближаваха към центъра на кратера, толкова по-често долу се забелязваха червеникави развалини.
Асмо гледаше внимателно навън. Изведнъж откри контурите на рухнали постройки, следи от улици и тръбопроводи. Под гъсто обраслото с морска трева дъно той разпознаваше силози и продълговати резервоари. Побутна Йона и посочи към развалините.
— Остатъци от селище на аслотите — каза тя.
Преди да намери време за други въпроси, пред тях изплува конусовидна маса, която ангажира вниманието му.
Зирто насочи функрафта към нея. Повърхността на грамадния конус бе от сребристосив материал. Люкове като огромни въздушни мехури се издигаха куполообразно. Откъм долната част на конуса се разтвори врата и те влязоха в една кабина. Зад тях се спусна водонепроницаема преграда, огря ги матовожълта светлина. Докато водата шумно излизаше, Зирто спусна колелата на функрафта, и включи уреда за видимост. Влязоха в мрачно помещение, където бяха паркирани стотици функрафти.
През стара шахта за асансьор, в която бе закрепена подвижна стълба, те се изкачиха до едно тъмно помещение. Голите стени бяха от неизмазан бетон. На една от тесните страни, осветена от прожектора, висеше картина в ярки цветове, колкото човешки ръст, на нея върху син фон две бели ръце се срещаха като покрив над златно кълбо.
Асмо не можеше повече да овладее любопитството си.
— Къде сме, Йона? Какво означава всичко това?
— Извини ни за момент — отвърна тя, — веднага ще се върнем.
Заедно с Лука и Зирто тя изчезна зад една ламаринена врата, която висеше накриво на пантите си.
Асмо се огледа, клатейки глава. Обстановката бе спартанска. Маса на три крака и стол на три крака — нищо повече. Мебелите изглеждаха така, като че ли любител ги бе сковал от отпадъци.
Вратата скръцна. Лука, Зирто и Йона застанаха в помещението. Те толкова се бяха променили, че Асмо от пръв поглед не можа да ги познае. Около раменете си носеха бели, стигащи до пода надиплени одежди, а на главите си имаха високи гугли от сини пера. Лицата и ръцете им бяха изписани с бели и сини орнаменти.
— Като триединна глава на идеята, на работата и на преобразуването — произнесе Зирто в церемониален припев — ви приветствуваме с „Добре дошъл“ от името на Маатшапията на Градивната ръка.
Картината със закрилящите ръце се отмести встрани и разкри кръгъл отвор.
— Моля, последвайте ни в неприкосновената сфера. Тримата се изкачиха през дупката. Асмо се колебаеше. Йона му кимна поощрително и го дръпна след себе си. Обгърна ги полумрак. Нагоре водеше стръмна, олюляваща се стълба.
Асмо хвана Йона за китката.
— Какво означава това? Къде отиваме? — прошепна той.
— Ела по-нататък.
— Искам да ми се обясни.
— По-късно, скъпи. Сега няма време.
— Има достатъчно време.
Той не помръдна от мястото си.
— Обещахме ти изненада и ти се съгласи. Ще видиш, че ще бъде чудесно преживяване. Само не бъди вироглав. Всичко вече е приготвено.
Асмо въздъхна и с опипване се заизкачва по стълбата нагоре. Не знаеше какво да мисли. Всичко му изглеждаше едновременно и тягостно, и комично.
Достигнаха платформа, заобиколена от плоски перила. Йона и Лука заградиха Асмо и хванаха на кръст ръцете му. Над главите им се откри правоъгълник. Със силен тласък платформата се задвижи.
От дълбоката тъмнина горе, долу те се озоваха сред блестяща светлина. Заслепен, Асмо затвори очи. Чу се чуруликащо пеене, което се усили и премина в трио. Тонове, неземно нежни и все пак граничещи с непоносимото, като да се пръскаха камбанки от стъкло.