Безсилието на всемогъщите
- Автор: Ранк Хайнер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нася Кралевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Безсилието на всемогъщите». Краткое содержание книги:
— Отново грешите. Не растат нови поколения. Прирастът само попълва загубите, които възникват от неизбежни случайности. По принцип дафотилът е безсмъртен. Евгениката го е имунизирала срещу болестни промени в тялото му. Стареенето се дължи на разрушаване на генетичната информация. То почти изцяло може да бъде предотвратено.
— Добре, значи дафотилите стареят бавно. Толкова повече време имат да достигнат духовна зрелост, да съберат познания. И с това да се намесят в живота.
— Къде да се намесят? Нашият живот е кръговрат. Производството е автоматизирано, потребността от суровинни материали е незначителна, отпадъците се преработват. Когато бъдат необходими метали и минерали, те се произвеждат от бактерии чрез биохимичен синтез. Електрическата енергия също се създава по органичен път, с помощта на електрофити. Всички тези процеси се следят и направляват от кефалоидите.
— Следователно кефалоидите пречат на развитието на дафотилите.
— Съвсем не — каза Йона, — и те са свързани с КАПИНОМА. Това са изкуствени мозъци на биологична база, годни за творческото мислене, способни да възпроизвеждат и създават нови поколения с по-висока интелигентност.
— Интересно — каза Асмо бавно. — Когато става дума за кефалоидите, еквивалентността не е „табу“! Това означава, че КАПИНОМА не важи за тях абсолютно както за дафотилите! Тогава какво им пречи да се освободят от тази зависимост?
— Те са подчинени изцяло на КАПИНОМА. Всяко отклонение, още повече, всеки опит за това се наказва с незабавна ликвидация. Растежът на тяхната интелигентност има икономически ефект, но не и социален. Те никога не биха могли да се обърнат срещу интересите на дафотилите. За това се грижи авторитарната им организация и принципът: „Всеки контролира всеки!“.
Асмо се усмихна скептично.
— Сигурни ли сте в това? Каква е тяхната организация?
— Съществуват три равнища в администрацията. Първата — за оказване на услуги, към която спадат зерматите и електронната памет, съхраняваща знанието. Втората — за производство. Третата планира и контролира първите две, като освен това регулира възпроизводството и развитието на интелекта.
— И какво остава за дафотилите? Те каква работа вършат?
Зирто, който досега изказваше мнението си със сигурността на владетел, изведнъж, за учудване на Асмо, се смути.
— Работа ли? — каза той със смях, но в него прозвуча и нотка на горчивина. — Дафотилите не работят.
Асмо не можеше да повярва на ушите си.
— Какво казвате? Това е невъзможно! Човекът има правото на труд. Той се нуждае от някаква задача, в противен случай затъпява.
— Ние живеем — каза Лука. — Това е задачата ни — зад своята мечтателна задълбоченост тя бе прикрила вниманието, с което следеше разговора. — Ние можем да се наслаждаваме, да следваме желанията и влеченията си. Не участвуваме в производството, защото не сме рентабилни. Автоматите са по-евтини, по-бързи, по-сигурни, те във всяко отношение ни превъзхождат.
Дишането на Асмо се ускори. Той не можеше да повярва това, което му разказваха.
— Едно общество, което не работи, което дава в чужди ръце продуктивната си сила, губи инициатива, губи влияние върху бъдещето. То е обречено на загиване.
Йона се засмя и го целуна по носа.
— Винаги ли трябва да се вълнуваш, ангеле мой? Защо от всичко правиш проблем? Дафотилите няма да загинат така бързо. Те са изобретателни и в безделието си. Те любят, спортуват, разработват нови удоволствия, събират редки предмети, накратко — забавляват се по всеки възможен начин.
Той за малко не я отблъсна.
— С тези глупости човек не може да си пропилява живота. За мен това е живо безумие.
— Как така? Ние всички принадлежим към някакъв клуб, някои от нас дори към няколко. Невъзможно е да се измисли нещо, с което дафотилите да не са се занимавали и за което още да нямат дружество. Извършва се организационна работа и се провеждат заседания, проектират се статути и отново се променят, има програми, състезания, шампионати, чествувания на победителите, юбилеи, празненства, униформи, служебни рангове, ордени за вярност и хиляди други неща, за които просто нямаш представа. Наричаш го глупост? С това човек чудесно може да осмисли живота си.
— Да осмисли живота си! — каза Асмо с по-дълбоко презрение, отколкото бе си представял. — Защо не въстанете срещу това нелепо, нетърпимо съществувание? Не разбирате ли, че вие живеете като мародери от работата на вашите предци? Това ли е цената, за да бъдеш щастлив на Астилот? Не, това не е моят свят, аз няма да се примиря с такъв живот! Човек трябва да може да обича и да работи, в противен случай е жалко създание, безполезно не само за себе си, а и за другите. Никой не може да ме разубеди в това! Никога!