Безсилието на всемогъщите
- Автор: Ранк Хайнер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нася Кралевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Безсилието на всемогъщите». Краткое содержание книги:
— Достатъчно! — стенеше той. — Стига! Спрете!
Лука даде знак. Отново се чуха трептящите тонове на камбани. Постепенно радостното вълнение замря. Тълпата свали Асмо на земята и отстъпи назад, изпълнена със страхопочитание.
Дишайки тежко, той прокара ръка по челото си. Чувствуваше се зле, като да бе взел участие в оргия на магьосници. Сам не се разбираше. Как можа да се увлече и да се държи като жрец. Най-накрая откри Йона. Тя помагаше на Зирто да облече бялата одежда. Когато забеляза неговия поглед, се усмихна и леко бутна Зирто към него.
Зирто пристъпи към Асмо и го прегърна. Очите му бяха влажни.
— Аз съм недостоен пред твоето величие. Аз те моля, Асмо, приеми от моите ръце скиптъра на Маатшапия. Ти си Бащата на всички ни!
Тънък писък прозвуча пронизително, смес от блаженство и ужас.
Преди Асмо да разбере как стана това, сложиха каменния чук в ръката му. Обзе го яд. Време бе да преустанови тази глупост.
— Баща? — каза раздразнено той. — Как се стигна дотам да ви стана баща?
Огледа се. Обзе го съмнение, че всички вече не бяха с ума си, включително и той. Накъдето и да погледнеше — навсякъде вярващи очи, страхопочитателно обожание. Изглежда, действително го считаха за чудотворец.
Той притегли Йона към себе си.
— Няма ли най-сетне да ми обясниш — произнесе той тихо, — какво означава тази, тази… неразбория. За малко да каже лудост, но успя да се спре навреме.
— Та ти трябва да си почувствувал. Самият ти бе изпаднал в транс по време на свещеното откровение.
Гласът на Йона звучеше обидено.
— Вие наричате това свещено откровение? — Против волята си той се изсмя.
Зирто бързо му хвърли през главата надиплената си одежда.
— Заклинам те, Асмо! — прошепна той. — Не унищожавай плода на десетилетните ни усилия.
— Това пък какво е? — изръмжа гневно Асмо, като се мъчеше да се освободи от плата. — Не мога да играя роля на апостол на вашата секта, без да разбирам нищо.
— Разковничето е магическото мислене. Всички други средства не действуват. Ние се борим за силата на разрушението. Думата от твоята уста, примерът на твоето дело ще предизвикат чудеса.
— Невъзможно! Няма да участвувам!
Лицето на Зирто замръзна в болка и разочарование.
— Отказваш се? — простена той. — Нима сме толкова недостойни за тебе? Тогава остани поне да те боготворим, на колене те моля!
Той се канеше да падне на колене. Асмо енергично го задържа.
— Добре — процеди той през зъби, — но след това край! Ще искам да узная какво се разиграва тук.
— Горещо благодаря — прошепна Зирто. — Веднага след поклонението ще свикам Съвета.
Той отметна назад одеждите си. Тълпата бе чакала този миг в неподвижно мълчание.
— Маатшапия! — извика Зирто и гласът му трептеше от вълнение. — Асмо, Баща на всички ни, гледа на нас благосклонно. Той благоволи да разреши поклонението.
Небесни звуци заляха помещението. С бързо движение Йона и Лука вдигнаха Асмо върху олтара. От мозайката на пода се заиздига пара. Тълпата падна ничком и жадно започна да я вдишва. През редиците премина въздишка на лудост.
Лъчи от светлина огряха Асмо и образуваха около главата му ореол на светец. Той стоеше неподвижен, с протегнати ръце, с устремен нагоре поглед. Сетивата му бяха упоени от еуфорични изпарения. Цветовете, звуците, екстазът отекваха в него в ухаеща, кадифена хармония. На ръце и на колене Градивните пропълзяха до олтара, ридаейки, целуваха чука от камък и краката на Асмо и изчезваха в мрака.
Асмо се носеше в облак от блаженство, откъснат от действителността, без чувство за време, докато олтарът потъна в пода. Отнякъде се появи Зирто, пое ръката му и го поведе през дълги замъглени коридори.
Отвори се врата. Заля го ярка светлина. Йона и Лука седяха в зелени работни костюми край маса с напитки и студени закуски. Когато влезе, те прекъснаха разговора си и му кимнаха усмихнати.
— Седни, скъпи — каза Йона. — Сигурно си гладен. Тя натрупа в чинията му пъстроцветни желирани кубчета.
Асмо поклати глава.
— Не виждаш ли, че се нуждае от промяна в настроението — каза Лука и му подаде чаша.
Гърлото му бе пресъхнало. Безмълвно пое чашата и я изпразни на една глътка.
Светлината загуби своята яркост, развяващите се була изчезнаха. Като в прозрачен балон той се плъзна през пластовете на своята душа, изпита любопитство, стеснение, неохота, яд, щастие. И се спря на веселостта. Преживяното не бе нищо повече от една комедия, от една приятна дреболия.
— Моите уважения — каза той. — Успяхте да ме изненадате. Каква атракция следва да ми предложите?
Те го изгледаха слисани. Очевидно не бяха очаквали такава реакция.