Бриджет Джоунс: на ръба на разума

Сетих се как веднъж, когато бях петнайсетгодишна и вървях по пуста задна уличка в града, един мъж започна да ме следи и ме улови за ръката. Обърнах се да погледна нападателя си в лицето. Тогава бях мн. слаба и носех впити джинси. Но освен това имах очила в метални рамки и шини на зъбите. Мъжът хвърли един поглед на лицето ми-и побягна.

Когато пристигнах, споделих чувствата си относно работниците с Джуд и Шарън.

— Тъкмо там е проблемът, Бриджет — избухна Шарън. — Тези мъже се отнасят към жените като към предмети, сякаш нашата единствена функция е сексуалното привличане.

— Само дето тези не са го направили — отбеляза Джуд.

— Точно затова цялата работа е толкова противна. Е, сега стига, нали сме се събрали да гледаме мача.

— Ммм. Имат страхотни яки бедра, нали? — отбеляза Джуд.

— Мммм — съгласих се аз разсеяно, чудейки се дали Шарън ще се ядоса, ако изнеса темата за Ребека по време на мача.

— Познавам една жена, която веднъж е спала с турчин — обади се Джуд. — Имал толкова огромен пенис, че не можел дд спи с жени.

— Какво? Стори ми се, каза, че била спала с него — вметна Шарън, без да откъсва очи от телевизора.

— Спала с него, но не го е правила — обясни Джуд.

— Не можала, защото оная му работа била прекалено голяма — доизясних историята на Джуд. — Какъв ужас. Мислите ли, че това е национална черта? Мисълта ми е — смятате ли, че турците…

— Млъкни, моля те — сряза ме Шарън.

Известно време седяхме мълчаливо, представяхме си множеството пениси, прибрани спретнато в шортите, и си мислехме за всички игри на различните националности в миналото. Тъкмо се канех да отворя уста, когато Джуд, която по някаква причина изглеждаше напълно обсебена, не издържа.

— Трябва да е много особено да имаш пенис.

— Да — съгласих се аз. — Все едно жива висулка. Ако имах, непрекъснато щях да мисля за нея.

— Ами да, щеше да се притесняваш какво ще направи в следващия миг — каза Джуд.

— Точно така — съгласих се аз. — Бих могла да получа гигантска ерекция по средата на футболен мач.

— О, за Бога! — кресна Шарън.

— Добре де, не се ядосвай — рече Джуд. — Бридж? Добре ли си? Виждаш ми се унила.

Хвърлих нервен поглед към Шарън, но реших, че е прекалено важно, за да го премълча. Изкашлях се да привлека вниманието и обявих:

— Ребека се е обадила на Марк и ни е поканила на гости в събота и неделя.

— КАКВО? — едновременно избухнаха двете. Стана ми много приятно, че сериозността на положението бе оценена на мига. Джуд стана за шоколадовите бонбони, а Шарън донесе нова бутилка от хладилника.

— Работата е там — заобобщава Шарън, — че познаваме Ребека от четири години. През цялото това време случвало ли се е да покани теб, мен или Джуд на някой от лъскавите си домашни купони в събота и неделя?

— Не — поклатих сериозно глава аз.

— Така е — възкликна Джуд, — ама какво ще стане, ако не отидеш и той се яви сам? Не можеш да го оставиш в лапите на Ребека. Освен това за човек в неговото положение е много важно да разполага с печена в обществото партньорка.