Любовницата на пирата
- Автор: Линдзи Джоана
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любовницата на пирата». Краткое содержание книги:
— Да, знам. Затова се каня да изпитам цялата наслада от последния урок, който смятам да ти дам.
— Нали не възнамеряваш да… — Тя млъкна, защото той плъзна ръка под ризата й и погали гърдите й. — Можеше поне да почакаш да настъпи нощта, преди отново да ме измъчваш! — гневно викна Бетина.
— Да те измъчвам? Така ли наричаш това? — подразни я той и пръстите му леко стиснаха зърната на гърдите й.
— Да! За мен е мъчение, защото аз те мразя!
— Може и да ме мразиш, моя малка френска измамнице, но тялото ти обича това, което правя с него.
Преди тя да успее да възрази, Тристан изхлузи ризата през главата й и я хвърли на пода. Разтвори краката й с колене и ръката му нежно погали копринените косъмчета между бедрата й.
— Не! — извика тя и отчаяно се опита да го отблъсне, но не успя.
Тялото й се напрегна, а магическите му пръсти я караха да тръпне, въпреки волята й. Младият мъж зарови лице във врата й; тя усещаше как кожата й изгаря под устните му и кръвта бързо запулсира във вените й.
Ако не го спреше, щеше да бъде загубена!
— Брадата ти… — успя да каже накрая. — Тя ме дразни и… гъделичка.
Тристан вдигна глава и я погледна. В очите му нямаше милост.
— Досега не си се оплаквала.
— Досега винаги си бил много бърз — ядно отвърна тя. — Гъделичкането ме кара да се смея и ти можеш да си помислиш, че се смея, защото твоето любене ми харесва.
— Откъде знаеш дали моето любене ти харесва, или не, след като не си имала друг мъже в живота си?
— Фактът, че ми се повдига от теб, е достатъчен — дръзко отвърна тя, но отчаяно си каза, че този път усилията й да го накара да свърши по-бързо няма да успеят.
— Този път острият ти език няма да ти помогне, Бетина. Веднъж завинаги ще узнаеш какво значи да бъдеш жена. — Гласът му бе студен.
Изтърколи се върху нея и впи устни в нейните, без да обръща внимание на протестите й. Влезе в нея бавно и нежно и този път нямаше болка. Тласъците му бяха плавни и подлудяващи; той й отмъщаваше със своето търпение и безкрайна нежност, а тя не можеше да се бори с него.
Влезе дълбоко в нея и спря. Надвеси се над лицето й и го обсипа с целувки. Устните му отново намериха нейните и езикът му се плъзна в сладката кадифена мекота на устата й. Започна да се движи бавно в нея, като постепенно ускори темпото. Тялото й се изви под неговото, сякаш във вените й потече разтопена лава. Забравила за всичко, Бетина се вкопчи в Тристан и се задвижи в неговия ритъм, докато накрая екстазът експлодира в нея и тя потръпна в конвулсиите на върховната наслада.
Чу тихия му смях и се сгърчи от болка. Никога не се бе чувствала по-унизена. Значи това бе неговото отмъщение — да я накара да изпита необикновено и неподозирано удоволствие! Във върховния миг тя се бе вкопчила в него, искайки още и още…
— Е, все още ли си недоволна от моето любене, малката ми?
Бетина погледна загорялото му ухилено лице. Искаше й се да издере сините му очи, да изтрие усмивката от устните му. Мразеше го, защото още веднъж й бе доказал силата си, но повече мразеше себе си, че бе позволила на тялото си да отговори на страстта му и бе загубила контрол над себе си.
— Върви по дяволите, Тристан! — извика тя и силно го блъсна.
Той развеселено я наблюдаваше как скочи от леглото и грабна ризата си от пода. Навлече я бързо и се извърна към него, с ръце на кръста. Дългата й коса се стелеше до коленете й.
— Нищо не се е променило! Чуваш ли ме? Нищо! Аз все още те мразя… дори сега те мразя повече, откогато и да било!
— Защо? Защото те любих и ти изпита наслада? — Тристан стана и започна да се облича.
— Може тялото ми да ме е предало, но това е, защото не можех да се боря с теб. Твоите ужасни заплахи ме спряха! И… — Тя млъкна и очите й се разшириха.
О, не! Как можеше да е толкова глупава? Той нямаше да я бие с камшик! Отново я бе измамил! Беше й казал, че ненавижда испанците, защото бият робите си, беше й казал, че никога няма да й причини болка, независимо от неприятностите, които му създава. Защо не бе разбрала, че думите му са били само игра?
— Какво има, Бетина?
— Дано черната ти душа отиде в ада, Тристан! — изкрещя тя.
— Откъде, по дяволите, си научила този език? Сигурен съм, че не е било в манастира.
— От твоите хора! Те не се срамуват да ругаят, въпреки че на борда има дама!
— И ти смяташ, че този език подхожда на една дама? — подигравателно рече той.
— Вече не се чувствам като дама. Ти си причината за това, но повече няма да ти позволя да ме унижаваш!
— И какво означава това?
— О, нищо… всъщност нищо.
Реши, че ще е по-добре да замълчи и да не му казва, че е разбрала измамата му. Щеше да почака за отмъщението си. Внезапно на устните й заигра усмивка и след малко тя избухна в смях. Най-после беше щастлива! Щастлива, че повече няма да се покорява на този великан, на този звяр, нямаше повече да търпи ласките и целувките му! Вече щеше да се бори с него. И ако той я победеше, нямаше да се чувства обидена, защото поне се бе опитала да му се противопостави.