Нарцис и Голдмунд
- Автор: Хесе Херман
- Язык: болгарский
- Переводчик: Недялка Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нарцис и Голдмунд». Краткое содержание книги:
Пътем из гората Голдмунд срещаше много животни. Видя някой и друг заек, който внезапно изтичваше от храстите, когато той се приближеше, поглеждаше го втренчено, после се обръщаше и хукваше с присвити уши и бяло петно под опашката. На малка поляна намери да лежи дълга змия, която обаче не помръдваше, не беше жива змия, а само празна кожа, той я взе и я разгледа, красива сиво-кафява окраска минаваше по цялата дължина; на слънцето изглеждаше прозрачна, беше тънка като паяжина. Видя и черни косове с жълти клюнове, които гледаха втренчено с присвити черни страхливи очи и прелитаха ниско над земята. Червеношийки и чинки имаше много. На едно място в гората се виждаше малко блато — дупка, пълна със зелена тинеста вода, над която минаваха една през друга мрежи на дългокраки паяци, а те усърдно, като обсебени, бяха отдадени на непонятна игра; над тях се носеха няколко водни кончета с тъмносини криле. И веднъж, вече надвечер, Голдмунд видя нещо, по-скоро не видя, а усети, че нещо преравя шумата, чу да се чупят клони, да се шляпа по влажна земя — някакво едро едва видимо животно с огромна сила, което тичаше и ломеше храстите, може би елен, може би дива свиня, не знаеше. Още дълго стоя задъхан от страх, дълбоко развълнуван, дебнеше, вслушваше се в хода на животното; притаен, слушаше с разтуптяно сърце и когато всичко отдавна бе заглъхнало. Не намери излаз от гората, трябваше да пренощува тук. Докато търсеше място, където да преспи и си нагласи леговище от мъх, се опита да премисли какво би било, ако никога вече не намери излаз от горите и трябва завинаги да остане сред тях. Откри, че би било голямо нещастие. Да живее от ягоди в края на краищата би било възможно, и да спи върху мъх също. Освен това без съмнение би му се удало да си направи колиба, може би дори да разпали огън. Но завинаги да остане сам между тихите сънни стволове на дърветата и да живее между животните, които бягат от човека и с които не може да се говори, щеше да бъде непоносимо тъжно. Да не вижда жив човек, никому да не казва „добър ден“ и „лека нощ“, да не може да погледне в нечии очи и лице, да не съзре никакво момиче и жена, да не усети ничия целувка вече и да не играе тайната прелестна игра на устните, ръцете и краката — това би било немислимо! Ако пък му е отредено, мислеше той, тогава ще се опита да се превърне в животно, в мечка или елен, ако ще и с отказ от вечното блаженство. Да бъде мечок и да обича мечка, това не би било толкова лошо или поне много по-добро, отколкото да запази своя разум и език и всичко, което има, но да бъде сам и тъжен, необичан и да вегетира.
В леглото си от мъх, преди да заспи, Голдмунд се вслушваше любопитно и страхливо в много от неразбираеми, загадъчни нощни шумове на гората. Сега те му бяха другари, трябваше да живее и свиква, да се мери и погажда с тях; той принадлежеше към лисиците и сърните, към боровете и елите и трябваше да живее, да дели с тях въздух и слънце, да очаква деня, с тях да гладува и да им бъде гост.
После Голдмунд заспа и сънува животни и хора. Беше мечка и изяде Лизе, докато я галеше. Посред нощ се събуди, обзет от ужас; не знаеше защо, усещаше сърцето си безкрайно наплашено и смутен, дълго размишляваше над това. Сети се, че вчера и днес си бе лягал да спи без молитва, стана, коленичи до леговището си и два пъти произнесе своята вечерна молитва за миналия и за днешния ден. Скоро заспа отново.
На сутринта се огледа учуден в гората, бе забравил къде е. Страхът му от гората почна да затихва и той с нова радост се довери на живота сред дърветата, но продължи да върви по-нататък и да насочва пътя си според слънцето. По едно време стигна място, което беше съвършено равно, с малко ниски храсти, а гората бе изцяло от много дебели, стари прави бели ели; когато вървя известно време между тези колони, те взеха да му напомнят за колоните в голямата манастирска църква, тъкмо онази църква, в чийто тъмен портал неотдавна видя да изчезва неговият приятел Нарцис — кога ли беше? Действително ли само преди два дни?
Едва след два дена и две нощи Голдмунд излезе от гората. С радост откри белези, че наблизо има хора: обработена земя, ниви с ръж и овес, ливади, през които се виждаше отдалеч тясна отъпкана пътечка. Той набра ръж и я дъвчеше, зарадван гледаше обработената земя. Предчувства човешка близост и след дългото време в горския пущинак щастлив възприемаше всичко — пътечката, овеса, прецъфтелите, побелели диви карамфили. Вече щеше да намери хора. След по-малко от час стигна до една нива, в чийто край стърчеше разпятие, коленичи в подножието на кръста и се помоли. А като прехвърли билото на висок хълм, изведнъж се озова пред сенчеста липа, очарован чу мелодията на извор, чиято вода по дървените улеи се вливаше в дълго дървено корито, пи от студената приятна вода и с радост видя през бъзовите храсти, чиито плодове вече бяха почернели, да светлеят няколко сламени покрива. По-дълбоко от всички тези приветливи знаци го развълнува мученето на крава, което му прозвуча толкова приятно, топло и привично, сякаш беше поздрав, сякаш бе едно „добре дошъл“.