Време да убиваш [A Time to Kill-bg]

Булард се усмихна. Страхотен ход, Тиндейл, страхотен ход. Студената вода го сгряваше и той се отпусна.

— Много добре. Извикайте първия свидетел.

Бърнард се изправи отново. Вирна глава.

— Ваша светлост, от името на мистър Коб призовавам за свидетел неговия брат, мистър Фред Коб.

— Карай по-кратко — измърмори Булард.

Братът на Коб се закле и зае свидетелския стол. Бърнард влезе в ролята си и начена дълъг и подробен разпит. Беше се подготвил добре. Изведе доказателства, че Били Рей Коб има доходна работа, притежава недвижим имот в окръг Форд, израснал е тук, по-голямата част от семейството му живее тук, приятелите му също и няма причини да го напуска. Солиден гражданин с дълбоки корени, който би изгубил много, ако избяга. Човек, на чието доброволно явяване в съда може винаги да се разчита. Затова и заслужава минимална гаранция.

Булард сръбна, почука с писалката си и заоглежда черните лица сред публиката.

Чилдърс нямаше въпроси.

Бърнард призова майката на Коб, Кора, която повтори думите на сина си Фред за сина й Били Рей. Тя успя да пророни няколко сълзи в един труден момент и Булард поклати глава.

След това дойде ред на Тиндейл. Той изрече същите неща за семейство Уилард.

Половин милион гаранция! Всяко предложение за по-малка гаранция щеше да изглежда недостатъчно и чернокожите нямаше да го приемат. Нов повод за съдията да мрази Чилдърс. Но той всъщност имаше слабост към черните, защото те го избраха последния път. Получи петдесет и един процента от гласовете в окръга, но всички черни гласуваха за него.

— Друго? — попита, когато Тиндейл свърши.

Тримата адвокати се спогледаха озадачено, после Бърнард се изправи.

— Ваша светлост, бих желал да обобщя позицията на моя клиент по отношение на една разумна гаранция…

— Няма смисъл, приятелю. Чух достатъчно от вас и вашия клиент. Сядайте. — Булард се поколеба, после на един дъх обяви: — Така, определя се гаранция от сто хиляди за Пийт Уилард и двеста хиляди за Били Рей Коб. Подсъдимите ще останат под опеката на шерифа, докато съберат необходимата сума за гаранцията. Закривам заседанието. — Удари с чукчето и изчезна в кабинета си, където довърши бутилката и си отвори нова.

Лестър бе доволен от сумата. На него му бяха определили петдесет хиляди за убийството на Мънроу Боуи. Разбира се, Боуи беше черен, а при такива случаи сумите по принцип бяха по-малки.

Тълпата бавно се запъти към изхода отзад, но Лестър не помръдна. Внимателно наблюдаваше как поставят белезниците на двете бели момчета и ги извеждат през вратата към стаята за задържани. Когато изчезнаха от погледа му, той скри лице в ръцете си и изрече кратка молитва. После се заслуша.