Адвокати на защитата
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #10
- Язык: болгарский
- Переводчик: Евелина Банева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Адвокати на защитата». Краткое содержание книги:
Дизмъс Харди е управляващ партньор в новосъздадената си процъфтяваща юридическа фирма. Младата му съдружничка Ейми Ву е поела защитата на Андрю Бартлет, седемнайсетгодишния син на богато семейство от Сан Франциско, който е арестуван за двойно убийство: на приятелката си и на учителя си по английски. Областният прокурор иска да го съди като възрастен, но решена да го задържи в системата за непълнолетни, Ву привлича Харди за втори адвокат на защитата. Докато случаят на Бартлет бавно върви към процес, серия от убийства разтърсва града. Неизвестен убиец, наречен от пресата Екзекутора, убива невинни граждани, на пръв поглед безпричинно. Ейб Глицки, който е назначен за заместник-началник на полицията, се опитва отчаяно да го спре.
Докато градът е на ръба на паниката, Харди и Глицки са въвлечени в надпревара с времето: единият, за да спаси клиента си, а другият — да залови убиеца. Но нищо не е такова, каквото изглежда, и случаите на двамата приятели се оказват тясно свързани. Когато се стига до шокиращата развръзка, са разклатени самите основи на съдебната система в Сан Франциско.
— Да. Когато някой намира нещо за първи път, както Колумб е открил Америка, нещо такова.
Малкият негодник се опитваше да я поднася. Тя кипна и гласът й стана остър.
— Точно така. Добро попадение. — Изправи се, грабна куфарчето си, отиде до заключената врата и потропа. — Охрана!
Андрю катурна чина, скачайки на крака.
— Какво правите?
Тя не му обърна внимание и почука отново.
— Охрана!
— Чакайте малко!
Този път пристав Котрел показа лицето си на зарешетеното прозорче. Ву му нареди да отвори и звукът на ключа, превъртащ се в ключалката, изпълни стаята.
— Къде отивате? Почакайте за минута.
Тя се обърна рязко:
— Не разполагам с минута. Не и за игрички. Не искаш да ми помогнеш, чудесно, ще се справя и сама.
Пазачът стоеше зад нея на полуотворената врата.
— Не, почакайте, моля ви…
Ву направи знак на пристава. Вратата се затвори. Тя се завъртя на пети.
— Не се опитвай пак да ми се правиш на умник, момченце — каза. Дръпна един стол до масата в средата, тръшна куфарчето си отгоре, седна и изгледа продължително клиента си. Най-после той изправи чина, натъпка се на седалката и зачака.
Временното примирие се изпълни с неудобно мълчание.
— Първо — каза тя, — да видим какво си признал и какво следва оттук. Наистина си бил в апартамента на господин Муни онази вечер, репетирайки пиесата. После, някъде към девет часа си излязъл да се разходиш наоколо, за да запаметиш репликите, които са те затруднявали. Нямало те е около половин час.
— Точно така.
— Добре. Когато си се върнал, си видял какво е станало и си позвънил на 911.
— Правилно.
Ву се наведе напред и облегна лакти на масата.
— Но не си изчакал да пристигне полицията. Въпреки че диспечерът ти е казал да останеш на местопрестъплението.
— Бях долу на улицата. — Той се размърда на мястото си, настръхнал, и Ву изпита някакво удовлетворение. Андрю поне знаеше, че е направил нещо нередно, това беше сигурно. — Не можех да остана да чакам вътре с двамата. — Извиси глас, готов да се отбранява. — Какво трябваше да направя? Те просто бяха… Нямаше значение. Те не можеха да избягат. Нищо нямаше да се промени.
Ву се облегна назад с преувеличено спокойствие, скръсти ръце и го погледна в очите.
— Щом казваш. Мисля, че е време да поговорим за значението на думата откритие. Без да намесваме Колумб.
Ву извади книжата си на масата и започна да засипва Андрю с фактите, които съдържаха.
— По време на разпита си заявил, че двамата с Лора сте се разбирали чудесно.
— Така е.
Ву обърна друга страница, която си беше отбелязала.
— Тогава защо майката на Лора твърди, че сте били пред раздяла?
— Не знам. — Той се сгърчи. — Е добре, може би сме се карали понякога, но нищо особено.
— Щом сте се карали, не може да сте се разбирали чудесно, нали? — Тя го притисна. — Значи си излъгал. Защо не си искал полицията да узнае?
— Не е ли очевидно? — И той добави. — Не знаех, че са говорили с майката на Лора.
— Не си излъгал по тази причина, Андрю — рече тя. — Мислел си, че лъжата ти ще мине. — Ву млъкна, после продължи почти нежно: — Те са разпитали всички, Андрю. Още ли не го разбираш? Всички. Семейство, приятели, приятели на приятелите, съседи, познати, съученици, учители и така нататък. И всеки е разказал своята версия. Когато не е съвпадала с твоята, познай кой е бил злепоставен?
Но Андрю клатеше глава.
— Въпреки това по никакъв начин не могат да докажат, че съм го извършил — каза той. — Не съм изрекъл големи лъжи. Може би съвсем малки.
— Имаш предвид като тази за колата ти? И наричаш това малка лъжа?
Той погледна към тавана, после се зазяпа в празното пространство.
Ву откри съответното място в документите, прочете го наум и вдигна поглед към него.
— Когато полицаите са пристигнали, Андрю, ти си им казал, че си отишъл пеша на репетицията онази вечер.
Спомняш ли си? Това според теб не е ли лъжа?
— Не можех да ги оставя да оглеждат колата ми точно тогава. Отидох до нея, след като им се обадих.
— Искаш да кажеш, след като си позвънил на 911?
— Да. За да се махна от онова място. Вече ви казах, че не издържах да стоя в стаята с тях.
Ву плесна с ръце.
— Значи вместо да стоиш пред вратата на Муни и да чакаш полицията, си изминал — колко, една или две преки? — до колата си.
— Точно така.
— И защо си го направил?
Той махна косата от очите си.
— Вече ви казах, аз…
Бам! Тя тресна с юмрук по масата.
— Изплюй камъчето, Андрю! Веднага! — Ву насочи пръст към него. — Отишъл си при колата, за да се отървеш от оръжието, и си излъгал ченгетата, защото не си искал да видят къде си го скрил. Вярно ли е?