Просто шеметен фарс [bg]

Продължиха така, докато почти се мръкна. После Аззи намери една равна полянка, обрасла с висока трева, и обяви, че да спрат и да пренощуват там, би било добра идея, тъй като им предстоял много по-труден и неравен терен. Пилигримите приеха предложението му с най-голямо удоволствие.

Войниците разпрегнаха конете и ги напоиха на близкия поток. Пилигримите се измъкнаха из каретите. Ездачите слязоха от конете си и ги завързаха. Възрастните си намериха или си стъкмиха що-годе удобни места за спане, а децата, начело с Пъс, захванаха да играят на гоненица.

Аззи и сър Оливър се разходиха до края на гората, където един повален дъб бе образувал естествена просека. Събраха клонки и съчки, после Оливър се наведе и защрака с огнивото. Никога не го бе бивало особено да пали огън, но май никой друг не го умееше, а не му се щеше да моли сър Антонио.

Искрите налетяха на сухата прахан, но угаснаха почти веднага. Някакъв вятър, сякаш пратен от самия Дявол, вееше ниско над земята, напук на обичайния ред на нещата. Оливър се опита пак и пак, но подлият ветрец му попиля усилията. Трудно му беше дори да удря с кремъка. Колкото по-упорито се опитваше, толкова по не ставаше. Ветрецът все едно сам си решаваше какво да прави. Когато най-после Оливър успя да запали някакво мижаво огънче, от другата посока изведнъж рязко подухна и огънят угасна.

Той се изправи и взе да ругае, разтривайки схванатите си колене.

— Може би ще ми позволите аз да го запаля? — предложи Аззи.

— Но моля ви — предложи му кремъка Оливър.

Аззи отклони ръката му, потърка с показалеца на дясната си ръка дланта на лявата, а после го насочи към праханта. От пръста му към праханта прескочи малка синя светкавица, застина за момент и угасна. Щом изчезна, пред тях се разгоря весело пламъче. Никакъв вятър не го угаси. Сякаш вятърът си знаеше кой му е господарят.