Просто шеметен фарс [bg]

— Двоен заряд е необходим, когато се налага магийката да пренесе повече от сто килограма.

— Ами тогава да ги кажем сто. Ще направя така, че да няма по-тежки.

— Добре — кимна чиновникът. Намери някакво листче и взе да пресмята. — Я да видим правилно ли съм го схванал. Искаш седем магийки с двоен заряд и всяка ще трябва да пренесе човек, тежък сто килограма — това включва и целия му багаж, — до две различни места в две различни царства на съществуването. Бих казал, че ти трябва четиридесет и пети калибър. Коя марка ги искаш?

— И различни марки ли имало?

— Повярвай ми — рече чиновникът, — „Малоумия Бележита“ II е добра марка. „Идиота Превъзходна“ 24 — също. На мен ми е все тая.

— Дай ми, от която щеш тогава.

— Ей, сам трябва да си я избереш. Аз ли всичко да правя вместо тебе?

— Дай от „Идиота“.

— „Идиота“ ги свършихме. Другата седмица очаквам да получа.

— Тогава ще взема от „Малоумия“.

— Добре. Попълни тук и тук. Подпиши тук. Парафирай тук. Тук парафирай в уверение на това, че си парафирал. Добре. Айде готово.

Чиновникът подаде на Аззи малък бял пакет. Аззи го отвори и огледа какво има вътре.

— Приличат на сребърни ключета…

— Защото са „Малоумия“. „Идиота“ изглеждат по-иначе.

— Тия също толкова добри ли са?

— Някои казват, че са и по-добри.

— Благодаря! — извика Аззи и след миг вече го нямаше там.

Отново последва отегчителното пътуване до Централна разпределителна гара, а после — отново към Земята. Но демонът беше в прекрасно настроение. Намери каквото му трябваше. Легендата. Сюжета. Светилниците. Магийките. Сега му трябваха само хората, които да изиграят сюжета. Това щеше да е веселата част.