Просто шеметен фарс [bg]

— Точно в това е работата — кимна Аззи. — Защото, ето вие например — първо, ако притежавахте някакви изключителни способности, че за какво тогава ще ви притрябва моята помощ?

— Прекрасно го казахте…

— Твърде сте любезен. И така, с какво мога да ви помогна? — Ами, сър, онова, което аз искам най-много, е да се прочуя надлъж и нашир като велик воин, равен на моя съименник — онзи Оливър, служил като страж на Ролан по времето на Карл Велики.

— Да — каза Аззи. — Давайте нататък.

— Искам да спечеля някаква забележителна победа, като преодолея изумителни препятствия, но без самият аз да рискувам твърде много.

Аззи измъкна отнякъде късче пергамент и писалка със самоподострящо се перо. „Без риск за себе си“ — отбеляза си той.

— Искам хората да ме познават навред, да стана толкова знаменит, колкото Александър Велики и Юлий Цезар. Искам да съм командир на малка рота от много добри войници — всички до един да нямат равни на себе си и колкото са малобройни, толкоз да са сръчни и свирепи!

„Сръчни и свирепи“ — отбеляза си Аззи и си подчерта „свирепи“, защото изглеждаше добро за подчертаване.

— Аз, разбира се — продължи сър Оливър, — да съм най-добрият боец от всички. Да нямам равен по умения. Искам да се сдобия с такива умения, скъпи ми демоне, но не с цената на някакви жертви или трудности. Бих искал също и една хубава и угодлива девойка, по възможност принцеса, за жена, и тя да ми роди синове. Бих искал да се оттегля после в мое собствено кралство, което някой да ми предостави безвъзмездно, и да живея там щастливо до края на дните си. Последното е много важно, между другото. Не ща някоя изненада да вземе да ме огорчи или натъжи баш накрая.

Аззи си записа: „Да живее щастливо до края на дните си“, но не го подчерта.

— Общо взето, това е, сър — завърши Оливър. — Можете ли да се погрижите за всичко това?

Аззи прегледа списъка. „Без да рискува. Сръчност и свирепост. Да живее щастливо до края на дните си.“

Намръщи се. После вдигна поглед.

— Мога да покрия някои от вашите изисквания, драги ми господин Оливър, но не всички. Не че не съм способен, разбира се — просто пиесата, която поставям, се занимава и с други хора освен с вас, а ако трябва да се осъществят всичките ви изисквания — че това ще ангажира цяла камара райски чудеса, пък и адски много време. Не, драги ми господине, ще намеря начин, по който да можете, без нищо да заплашва самия вас, да спечелите забележителна победа и да бъдете възнаграден богато за нея, както и да се издигнете в очите на хората. След това се оправяйте самичък.

— Е — кимна сър Оливър, — надявах се на повече, но онова, което можете да направите за мен, не е лошо за начало. Започна ли като богат и прочут герой, сигурен съм, че останалото и самичък ще постигна. Приемам предложението ви, драги ми демоне! И, да ви кажа, аз далеч не съм толкова против силите на Злото, колкото мнозина от моите другари. Често съм се замислял, че на страната на Дявола са малцина, а той без съмнение е много по-весел тип от своя строг Небесен противник.