Просто шеметен фарс [bg]

— В много битки ли сте участвал, сър? — попита Куентин по-скоро от учтивост, отколкото поради някаква друга причина, защото вече бе останал с впечатлението, че сър Оливър е прекарал по-голямата част от въпросните войни край полевата кухня.

— Битки ли? О, да, в доста — рече сър Оливър и заразказва за някакъв въоръжен сблъсък край Пиза, все едно целият свят беше чувал за него. После небрежно намекна за други въоръжени сблъсъци във и около различни италиански градове — той ги наричаше отчаяни боеве. Куентин си имаше причина да се съмнява във всичко това, тъй като си спомняше какво му бе казвал баща му — че войната в Италия се състояла най-вече от войнствени речи пред публика и задкулисни тайни преговори, след които даден град падал или пък сваляли блокадата, зависи до каква уговорка били успели да стигнат. Спомни си, че бе чувал и друго — като се включили и французите, вече не било така: тогава пък войната се състояла предимно от сделки между италианците и Волните роти. Сър Оливър въобще не спомена за французи. Само Колона и Борджиите, и Медичите, и разни такива чужденци. Той разправяше някакви възторжени истории за битки по ранина, в които малки групи воини срещали подобни с мечове и пики. Говореше за среднощни бдения в Южна Италия, където сарацините все още държали властта, разказваше за внезапни отчаяни сблъсъци край малки, оградени със стени градчета, където смъртта можела да ти се изсипе отгоре във вид на вряло масло или разтопено олово.

Сър Оливър беше нисък и набит здравеняк. Приличаше на бичме. Беше на средна Възраст, пооплешивял и имаше навика рязко да тръска глава, за да наблегне на онова, което казваше. Когато правеше така, козята му брадичка се клатеше насам-натам. Често подчертаваше най-страховитите си изявления с решително прочистване на гърлото. Пъс, винаги готова за всякакви пакости, бе започнала да го имитира, а Куентин едва сдържаше смеха си.

Най-накрая пристигна Уат и обяви, че е поправил колелото. Сър Оливър каза, че бил много доволен, и прие благодарностите на всички с мъжествена скромност. Продължи с това, че тъй като всички те пътували за Венеция, очаквал да общува продължително с всички тях, като просто приемал, че компанията на един толкова сръчен и толкова изтъкнат воин би била приятна на всекиго. Пъс заяви с най-сериозния си тон, че сър Оливър бил приятен на всекиго далеч не защото услугите му можели да потрябват и по-нататък на компанията, ако вземе, че изхвърчи и някое друго колело. Сър Оливър не намери нищо смешно в това — прие го като нещо, което му се полага от само себе си, и дори не се и почуди защо внезапно — и едновременно — пристъп на кашлица връхлетя Пъс и Куентин, наред с още няколко дами.