![Просто шеметен фарс [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/5/0/2/1/prosto-shemeten-fars-bg-download.jpg)
Просто шеметен фарс [bg]
- Автор: Желязны Роджер Джозеф, Шекли Роберт
- Серия: Аззи #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Юмористическая фантастика
Электронная книга - «Просто шеметен фарс [bg]». Краткое содержание книги:
— Не, в никакъв случай — съгласи се сър Оливър.
— Ако е демон, трябва да предприемем нещо, за да се предпазим.
— Ах, да! Но как да разберем?
— Ами да го попитаме направо — предложи майка Джоана.
— Да, попитайте го. Ще съм ви много благодарен — съгласи се сър Оливър.
— Искам да кажа, мисля, че това е ваша работа, в края на краищата вие сте войник. Кажете му го право в лицето!
— Не ми се ще да го обиждам — реши сър Оливър, след като пообмисли положението.
— Този Антонио не е човек.
— Какъвто и да е, може пък да не му хареса, че го знаем.
— Някой трябва да говори с него.
— Предполагам.
— И ако вие сте истински мъж…
— О, добре де, ще говоря с него.
— Демон е, няма какъв друг да е — настоя майка Джоана. — Тия червени искрици, дето танцуват в очите му, няма как да не го издадат. А забелязахте ли какъв му е задникът? Отзад има нещо, дето не само прилича на опашка, ами…
— Демон! Тук, сред нас! Ако е така, предполагам, че ще трябва да го убием този… това нещо.
— Но дали ще можем? — зачуди се майка Джоана. — Казват, че било много мъчно.
— Така ли? Никакъв опит нямам в тези работи.
— Аз имам съвсем малък опит — сподели игуменката. — Моят орден не се занимава с изгонване на зли духове, това не му влиза в задълженията. Обикновено оставяме тия неща на другите. Но какви ли не истории може да чуе човек…
— И в тях се разказва… — подсказа й рицарят.
— Че да убиеш демон, по никакъв начин не е лесно, ако не е и невъзможно — довърши майка Джоана. — Пък има и още нещо — ако все пак успееш д а го убиеш, тогава сигурно въобще не е бил демон, ами някой нещастен човечец, който е имал лошия късмет в очите му да е блеснала някоя червена искрица.
— Май много сложна излиза тая работа — рече сър Оливър. — И какво ще правим?
— Предлагам да предупредим останалите, после да съберем всичките религиозни реликви, които си носим, и да се опитаме да прогоним злия дух.
— Не ми се вярва да му хареса — замислено рече рицарят.
— Няма значение. Наш дълг е да се опитаме да го прогоним.
— Да, разбира се — съгласи се рицарят. Само дето идеята хич не му допадаше.
Останалите членове на компанията никак не се изненадаха, когато майка Джоана им съобщи за своите подозрения, че сред тях има демон, в тия размирни времена точно това и трябваше да се очаква. Отвсякъде прииждаха вести за плачещи статуи, говорещи облаци и какво ли още не. Всеки знаеше, че съществуват адски много зли духове и че повечето от тях си прекарват времето предимно на Земята, в опити да изкушават хората. Беше цяло чудо, че не ги срещаха и по-честичко.
ГЛАВА 5
Те чакаха, но Аззи все не се показваше. Най-накрая гласуваха да изпратят Пъс, за да го покани да слезе долу при тях и да си поговорят.
Пъс почука на вратата — далеч не беше така наперена, както винаги.
Аззи отвори. Беше облечен с бляскава елегантност — ново дълго палто от черно кадифе, изумруденозелена жилетка, а косата му бе грижливо сресана в нещо като сияен оранжев храст. Изглеждаше така, сякаш очакваше някаква покана.
— Там искат да говорят с Вас. — Тя посочи към трапезарията на долния етаж.
— Прекрасно. Очаквах го.
Той прекара още Веднъж четката по косата си, пооправи си палтото и слезе надолу подир Пъс. Пилигримите от благородно потекло ги чакаха в кръчмата. Не се бяха допитвали до простите хора, които в момента ръфаха сух хляб и глави от херинга навън в яхъра.
Сър Оливър се изправи, поклони се ниско и заговори:
— Надявам се, че ще ни извините, сър, ала доста мислихме, или може би би било по-правилно да река, доста се тревожехме. Ако просто ни разубедите, всичко ще е наред.
— Какъв е проблемът? — запита Аззи.
— Ами вижте, сър — подхвана Оливър. — Да го кажем направо: да не би случайно да сте демон, сър?
— Ами — отвърна Аззи — случайно съм.
Събранието се задави.
— Не това ми се щеше да чуя — рече сър Оливър. — Шегувате се, нали? Моля ви, кажете, че не е вярно!
— Да, ама като е вярно, какво да правя! — усмихна се Аззи. — Вече на няколко пъти ви дадох доказателства просто за да мине по-бързо тая отегчителна част с убеждаването. Успях ли да ви убедя?
— Успяхте, и още как, сър! — отвърна сър Оливър. Майка Джоана кимна.
— Чудесно — рече Аззи. — Значи сме си ясни.
— Благодаря, сър. А сега бихте ли бил така любезен да ни напуснете и да ни оставите спокойно да продължим свещеното си поклонение?
— Я не се занасяйте — рече Аззи. — Знаете ли какви неприятности имах, докато я уредя тази работа. Имам предложение за вас.
— Ах, Боже мой! — Възкликна сър Оливър. — Сделка с Дявола!