Денят на възраждането
- Автор: Комацу Сакьо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Холодович
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Денят на възраждането». Краткое содержание книги:
Романът „Денят на възраждането“ е доказателство как един талантлив писател фантаст, какъвто е Сакьо Комацу (род. 1931 г.), чрез силата на своето въображение и прогностичната си интуиция може не само умело да изгради завладяващо и динамично повествование, но и да внуши, че не бива да се допуска една нелепа случайност да предизвика гибелта на човечеството.
За разлика от публикуваните досега документи на СЗО тонът на декларацията беше изключително тревожен. Въпреки това представителят на Чехословакия в СЗО, професорът епидемиолог Ф. Копек, настояваше в съобщението да влезе и изразът: „Подобно на голямата чумна епидемия, която през XIV век унищожи една трета от населението на Европа, и «тибетският» грип ще се превърне в страшна болест.“ Естествено, като се имаше предвид, че подобно изявление може да предизвика паника, такива крайни формулировки не влязоха в текста, но епидемиолозите от целия свят се разтревожиха и погледнаха под съвсем друг ъгъл епидемията, причинена от вируса тип „минус А“.
„Като се вземе предвид паниката…“, да, в момента, в който се изправиха пред една действително огромна опасност, специалистите не се решиха да разкрият истинското положение. Ако сериозността на ситуацията, която можеше да бъде разбрана само от специалистите, се узнаеше от всички, в обществото щеше да се породи страшна паника и…
— Действително на епидемиологията бе нанесен силен удар — рече с мрачно лице Робърт Маклистър, млад служител в секретариата на СЗО, докато разгръщаше документа, събрал информацията за грипа от целия свят — Англия, Франция, Германия, Италия, Чехословакия, Унгария, Скандинавските страни…
— В Украйна смъртността надминава двадесет процента, после идва Перу… Мексико, Гватемала, а във вътрешността на Еквадор цялото индианско население е покосено… от грип.
— Само от Китай още нямаме точна информация — прибави Маклистър, който изпитваше известна неприязън към комунистическите страни. — Но с Китай винаги е така.
— Що се отнася до епидемиите, Китай е страна, заслужаваща уважение — професор Албер Дюбоа погледна с укор младия служител. — Това е огромна страна и като се имат предвид големите разстояния, такъв доклад не може да бъде изготвен бързо. При това по време на Корейската война Китай бе атакуван от военновъздушните сили на САЩ с бактериологично оръжие. Съвсем скоро след основаването си КНР, разполагайки с оскъдни средства и малко хора, създаде Епидемиологичен институт. Известно е, че днес Китай е страната с най-малко комари и мухи. От 1952 година там започна патриотично движение за хигиенизиране. В Китай движението за унищожение на вредните насекоми възникна като противодействие срещу водената от САЩ бактериологична война. По онова време, за да разпространява бактерии, американската армия използуваше комари, мухи, полски мишки, паяци, бълхи и други преносители на епидемии, като ги хвърляше от самолетите.
— Вие говорите така, професоре… — без да скрива раздразнението си, възрази Маклистър. — Но имате ли конкретни доказателства, че по време на Корейската война САЩ са използували бактериологично оръжие?
Професор Дюбоа впери воднистите си очи в младия американец, който от желание да стане добър лекар известно време бе работил като стажант в болница, на никога не се бе занимавал с научна работа. Потомък на стар американски род от Мериленд, син на сенатор, той току-що бе навършил 24 години.
— Боб… — рече професор Дюбоа, с нотка на близост в гласа си — фактите са потвърдени деветдесет и осем процента. Не, какво говоря, учените, които по онова време извършиха проверката, бяха сигурни сто процента, че това е неоспоримо. Но като конкретни доказателства само два процента са недостатъчни. При това тогава САЩ и Китай бяха две воюващи страни. Поради политиката на САЩ в Общото събрание на ООН Китай се смяташе „враг на ООН“. Дълги години на тази страна не й позволяваха да стане член на ООН. По онова време комунистическият лагер се ръководеше от Сталин и ненавистта, зародила се между него и Труман, се разпространи из целия свят. Всъщност светът се подготвяше за война. Аз и сега съм склонен да мисля, че точно тогава, през 50-те години, бе Третата световна война. Макар и да не се стигна до действително използуване на оръжие, по своята същност това беше война. Каква стойност имат изявленията на учените в такъв период? По време на Втората световна война учените от неутралните страни излязоха със заявление, че желаят да проверят конкретните доказателства, че САЩ са завършили и се готвят да използуват атомната бомба, а Германия — ракетите ФАУ, но какъв ефект имаше това заявление?
— Професоре, провеждали ли сте проверки в Китай, на място?
— Тогава бях млад — професорът свали очилата си и разтърка очи. — През февруари 1952 година, след призива на китайския професор Го Мо Жо, Международната комисия на учените за проверка на фактите за използуването на бактериологично оръжие в Корейската пойна под ръководството на английския професор Нидъм се отправи на самото място. Тогава аз съпровождах френския представител господин Марте и поради известни причини носех друго име…