Непознат в огледалото
- Автор: Шелдон Сидни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Ванчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознат в огледалото». Краткое содержание книги:
Когато Тоби свърши, всичко, което Ландри успя да направи, бе да се удържи да не изръкопляска. Качи се на сцената и каза на Тоби с ентусиазъм:
— Добър си. Наистина си добър.
Тоби отвърна, доволен:
— Мерси. Клиф каза, че ти можеш да ми покажеш как да стана велик.
— Ще опитам. Първото нещо е да се научиш да разграничаваш талантите си. Ако само стоиш и разправяш вицове, никога няма да станеш повече от най-обикновен комик. Дай да те чуя как пееш.
Тоби се намръщи.
— Купи си канарче. Аз не мога.
— Опитай, опитай.
Тоби опита. Ландри бе доволен.
— Гласът ти не е кой знае какво, но имаш ухо. С подходящи песни можеш да ги избудалкаш, че си Синатра. Ще се обадим на някой композитор да ти напише малко специален материал. Не искам да пееш това, което пеят всички. Дай да видим как се движиш.
Тоби тръгна.
Ландри го изучаваше внимателно.
— Добре, добре. Няма да станеш танцьор, но ще те направя да изглеждаш като такъв.
— Защо? — попита Тоби. — Танцьори и певци под път и над път.
— Комици също — сряза го Ландри. — Аз ще те превърна в артист.
Тоби се ухили и каза:
— Да запретваме ръкави и — на работа.
Работата започна. О’Ханлън и Рейнгър присъстваха на всички репетиции, добавяха изречения, измисляха нови текстове и гледаха как Ландри направлява Тоби. Беше убийствен цикъл. Тоби репетираше, докато не го заболи и последният мускул, но за сметка на това свали пет килограма и стана здрав и пъргав. Взимаше уроци по пеене всеки ден и накрая започна да пее насън. Разучаваше новите номера с момчетата, после новите песни, написани специално за него и накрая отново идваше време за репетиция.
Почти всеки ден Тоби намираше в кутията съобщение, че Алис Танър се е обаждала. Припомни си как тя искаше да го задържи. „Не си готов още.“ Но той бе вече готов, и то въпреки нея. Да върви по дяволите. Изхвърляше бележките и те накрая престанаха. А репетициите продължиха.
Така изведнъж дойде и премиерата.
Има някаква мистика около раждането на нова звезда. Все едно, че изведнъж се изпраща телепатично послание към четирите краища на света на шоу бизнеса. Чрез някаква магическа алхимия, новината се разнася до Лондон и Париж, до Ню Йорк и Сидни. Където има театър, за това се говори.
Пет минути след като Тоби Темпъл излезе на сцената на хотел „Оазис“, се понесе мълвата за нова звезда на хоризонта.
Клифтън Лоурънс долетя за премиерата на Тоби и остана за вечерното представление. Тоби бе поласкан. Клифтън пренебрегваше другите си клиенти заради него. Когато Тоби завърши, двамата се отправиха към денонощното кафене на хотела.
— Видя ли ги всичките тия знаменитости? — попита Тоби. — Без малко да пукна, когато дойдоха в гримьорната да ме поздравяват.
Клифтън се усмихна на неговия ентусиазъм. Толкова приятна разлика от всичките останали разглезени клиенти. Тоби бе котенце. Сладко, синеоко котенце.
— Те познават таланта като го видят — каза Клифтън. — „Оазис“ също. Искат да подновят договора с теб. От шестстотин и петдесет на хиляда на седмица.
Тоби изпусна лъжичката.
— Хиляда на седмица? Това е фантастика, Клиф!
— Освен това имам и две предложения от „Тъндърбърд“ и „Ел Ранчо“.
— Вече? — Тоби вече летеше.
— Хайде, не се подмокряй. Искат те за малката зала — той се усмихна. — Започва старата песен, Тоби. За мен вече си име, за себе си вече си име, но за имената — име ли си?
Изправи се.
— Трябва да хвана самолета за Ню Йорк. Утре летя, за Лондон.
— Лондон? Кога се връщаш?
— След няколко седмици. — Надвеси се над него и каза: — Слушай сега, момчето ми. Имаш още две седмици тук. Все едно си на училище. Искам всяка вечер, когато застанеш на тая сцена да мислиш как да бъдеш по-добър. Досега навивах О’Ханлън и Рейнгър да останат. Готови са да работят с теб ден и нощ. Използвай ги. Ландри ще идва всяка седмица да види как вървят нещата.
— Добре — каза Тоби. — Благодаря ти, Клиф.
— О, щях да забравя — каза нехайно Клифтън Лоурънс.
Извади от джоба си малък пакет и го подаде на Тоби.
Вътре имаше чифт диамантени копчета за ръкавели с формата на звезда.
Когато имаше свободно време, Тоби почиваше край огромния басейн на гърба на хотела. В програмата участваха двайсет и пет момичета и десет-петнайсет от тях винаги ходеха да се пекат там по бански. В следобедната жега изглеждаха като късно разцъфтели цветя, кое от кое по-хубаво. Тоби никога не бе имал проблем с момичетата, но сега за него това бе напълно ново преживяване. Те никога не бяха чували за Тоби Темпъл преди, но името му бе изписано с големи букви над входа. Това бе достатъчно. Той бе Звезда и те се състезаваха една с друга за привилегията да легнат с него.