Любов извън закона

— Да, знам, баща ми — каза Елизабет и в гласа й се долови студенина и неприязън към стария Годфри.

— И той, и неговите пазачи. От миналогодишното решение на парламента досега проклетите англичани само търсят поводи за провокации. А аз не искам да се превърна в тяхна жертва.

— Дали Шотландия наистина ще се бори за независимостта си?

Елизабет си спомни, че първият насрочен от 1689 година насам шотландски парламент отново бе отсрочил разглеждането на тези въпроси. Няколко враждебни спрямо Англия акта бяха изпратени до Лондон. След стотици години управление на един общ монарх и при факта, че континенталният Върховен съд се интересуваше от обстоятелствата в Шотландия, воден само от лични пристрастия и интереси, сега възможността за изравняване на позициите на двете страни бе наистина реална.

Джони въздъхна леко, като показа неохота да обсъжда каквито и да е политически въпроси с Елизабет, независимо от интимните им отношения. Тя си оставаше дъщерята на неговия враг.

— Много хора се надяват и мислят така — обобщи той кратко.

— А ти самият?

— Нима мислиш, че бих могъл да отговоря на този въпрос, и то точно на англичанин? — при тези думи Джони притисна нослето й с пръст. — Дори и да е така привлекателен като теб!

— Наистина ли мислиш, че съм привлекателна? — запита Елизабет с любопитството на развълнувано малко момиче.

— Сигурен съм, че и други мъже са ти го казвали.

Тя се умълча, сякаш се опитваше да си спомни дали някой и бе казвал подобно нещо.

— Никой мъж преди не ми е казвал това — кратко отвърна тя.

Джони бе шокиран.

— Нима Хотчейн те заключваше в някоя стая?

— Не, но аз и без това бях негово притежание.

— И никой никога не ти е правил поне комплимент?!

— Да, така беше — промълви тихо Елизабет, но само след секунда вдигна гордо глава и войнствено изгледа Джони. — И навярно никога вече няма да ми се случи след тази нощ.

— Защо казваш това толкова убедено? — попита я Джони с явно любопитство.

— От осемте години „свобода“ се убедих колко безценна е независимостта и самостоятелността — отвърна му Елизабет.

— Тогава ти желая късмет — каза Джони, пресмятайки наум ограниченията на женската свобода и независимост от онова време. Не му се искаше да я обезкуражава.

— Няма нужда да ми пожелаваш късмет, като знаеш какво наследство имам.

— Може би не е чак толкова голямо — каза Джони, с ясното съзнание, че след тази единствена нощ вече няма да може да си позволи да й влияе. Когато жените изберат свободата и самотата, това означаваше, че сами доброволно се обричат на опасността от насилие. Той бе виждал не една жена, която бе станала залог на безскрупулното си семейство.

— Хората на Хотчейн от армията на Редсдейл са моята защита и подкрепа.

— Да, разбира се — съгласи се Джони, въпреки че добре знаеше какво искат войните — на тях им трябваше мъж-предводител, който да подхранва честолюбието и кесиите им с постоянни, доходоносни обири и нападения. Знаеше, че някои от членовете на фамилията на Хотчейн вече се надпреварваха за това място.