Любов извън закона
- Автор: Джонсон Сьюзен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любов извън закона». Краткое содержание книги:
— Е, аз поне в този момент не се вълнувам от твоите добродетели, най-малко от посочената — подхвърли Елизабет с предизвикателен тон на изкусителка.
— Проявяваш своеволие. Това е добре — каза Джони и я погледна с блеснали от възбуда и оживление очи.
— Да, наистина е добре — съгласи се Елизабет, доволна от щастието, което й обещаваше тази вълнуваща нощ. Беше се наситила на горчив и безрадостен живот. — А сега, ако ми позволиш, бих искала да разбера как ще реагираш на някои мои предложения… — тя се измъкна изпод тялото на Джони, оттласна го по гръб и се изхлузи от леглото.
Джони се разсмя гръмогласно, видимо зарадван от това, което ставаше помежду им. После той се облегна на една страна, подложи ръка под главата си и огледа с усмивка Елизабет, която бе започнала да разкопчава дрехите си.
— С нетърпение очаквам да видя на какво ще ме научиш! Хотчейн беше ли добър учител?
— Това изобщо не ти влиза в работата — отвърна закачливо Елизабет. — Нима мъжете са единствените познавачи в тази област и жената трябва да е винаги зависима?
Джони повдигна невинно вежди и махна с ръка.
— Е, не знам, аз поне не претендирам за нищо.
— Добре.
Елизабет бе търпяла твърде дълго господството на баща си и възрастния си съпруг. Затова сега искаше да извоюва други позиции. Отпусна дрехите си, които с лекота се свлякоха на пода. Съвсем гола, тя се изправи пред него. Стройната й фигура порази Джони.
— Сега пък ти си с повече дрехи — каза Елизабет с кокетен, закачлив глас.
Джони бързо се подчини и с готовност хвърли останалите си дрехи. Само след секунди той отново се излегна, като древногръцки бог на любовта, великолепен и изкусителен, и разтвори широко ръце, за да поеме тялото на Елизабет, която почти на шега скочи върху него. Като се прекатуриха няколко пъти в широкото легло, направено още през времената, когато семейните двойки са спали заедно, двамата си размениха куп целувки, примесени със смях и радостни закачки.
Елизабет бе ту закачлива и игрива, ту сериозна и любвеобилна до безкрайност, сякаш изцяло разкрепостена от новото непознато чувство на взаимна наслада, която двама души можеха да изпитат.
— Може ли? — бе попитала плахо тя, докато гледаше мъжкото му достойнство, а после се осмели да го докосне с пръсти и да го погали едва-едва, сякаш бе нещо опасно. Това нейно действие предизвика невероятно вълнение у Джони и той си спомни за първите си любовни постижения с младата херцогиня Д’Артоа, още от времето на своето следване в Париж.
— Още и още, и още… — шептеше Елизабет през дългите нощни часове, докато си разменяха целувки и нежности. Джони също бе ненаситен, готов да й достави цялата наслада и удоволствие, на които бе способен. Той бе удивен от всеотдайността и неподправената й, искрена радост. Възхити го нейното щастие от общуването с него. Дълго след полунощ, когато свещите догаряха и в стаята се стелеше полумрак, а Елизабет лежеше задоволена и щастлива в прегръдките му, свита на кълбо до топлото мъжко тяло, тя му каза:
— Никога не съм предполагала, че мога да изпитам такова върховно удоволствие. Моите разбирания за измеренията на човешката наслада се промениха изключително много тази нощ. Благодаря ти, Джони! — тя се изправи и го целуна нежно.
При тази неочаквана откровеност и наивитет, сравним с този на децата. Джони неочаквано се замисли колко мимолетни и безсмислени връзки с жени бе имал досега. Тази нощ неговите чувства се пробудиха и той дори изпита самосъжаление, че твърде дълго бе изпитвал само животинска радост от секса. Безрезервната всеотдайност и дълбочината на нейните чувства го трогнаха.
— Никога не съм предполагала… — продължаваше да мърка Елизабет, докато накрая се унесе в сън. С усмивката на щастлива жена, тя се бе сгушила до Джони. Косите й бяха разпилени върху рамото му, а равномерното й дишане се усещаше като тих топъл повей по гърдите му.
— А сега вече знам… — прошепна тя със сладка въздишка и заспа.
По-късно, в съня си, Елизабет протегна ръка и потърси лицето му.
— Тук съм — каза тихо Джони, пое ръката й и нежно целуна дланта.
Елизабет се усмихна признателно.
Когато се бе наситила на цялото щастие, с което Джони можеше да я дари, Елизабет заспа спокойно, без да се буди. Тогава Джони установи, че не може да заспи.
Странно, но той, който бе способен да задреме за броени минути и на гърба на коня си, докато язди, сега изобщо не можеше да мигне. Не знаеше защо. По-скоро предпочиташе да не знае защо.
Той остана буден, докато слънцето изгря, след което целуна Елизабет вместо „добро утро“ и двамата се любиха, преди Джони да си тръгне. При мисълта, че трябва да напусне стаята й, той усети дълбока мъка.