Подвижни образи
- Автор: Пратчетт Теренс Дэвид Джон
- Серия: Светът на диска #10
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Подвижни образи». Краткое содержание книги:
Но каква е мрачната тайна на хълма Света гора?
Когато смразяващо чуждите клишета на илюзорния свят проникват на Диска, първите местни филмови звезди трябва да открият отговора…
ВЪЛНУВАЙТЕ СЕ заедно с Виктор Тугелбенд („Не може да пее. Не може да танцува. Горе-долу знае как се държи меч.“) и Тида Уидъл („Идвам от градче, за което сигурно не си и чувал…“), които се борят със силите на злото и на филмовата реклама…
ПИЩЕТЕ, когато Гаспод, Кучето — чудо, почти успява да спаси света…
ЯЖТЕ ПУКАНКИ, докато присъствате на заснемането на „Издухани“, най-чудатия филм за гражданската война, създаван някога… Страстна сага на фона на един обезумял свят! Тя ще ви смае! С хиляда слона! („А защо не се отбиете след това в «Къщата на ребърцата» на Харга, за да опитате най-доброто от международната кухня? Само на две минути от тази книга…“)
Виктор изплува задъхан и се насочи към брега.
Щом не му провървя с подвижните образи, поне нямаше съмнение, че може да се заеме с риболов.
Възможно беше и да се прехранва от брега. Струпаните плавеи биха подхранвали камините и печките в Анкх-Морпорк години наред. Никому в Света гора не би хрумнало да запали огън, освен за да сготви нещо.
Някой изглежда го бе правил и преди. Докато газеше в плитчините, Виктор забеляза, че дървата по-нататък по брега не са нахвърляни, а прилежно подредени. Малко по-далеч зърна и грубовато стъкмено огнище.
Беше затрупано с пясък. Вероятно някой бе живял на брега с надеждата да дочака големия си шанс в подвижните образи. Вгледа се и откри, че парчетата дърво зад покритите с пясък камъни май са струпани нарочно така. Виждаше ги откъм морето и дори му се стори, че образуват разкривен вход.
Питаше се дали обитателите на това място не са още там. И нямаха ли нещо за пиене?
Откри, че обитателят си е вътре, но от месеци не е имал нужда от питие.
В осем часа сутринта гръмовно тропане по вратата събуди Безам Посадски, собственик на „Одиум“, една от никнещите като гъби из цял Анкх-Морпорк филмови зали.
Бе прекарал лоша вечер. Анкх-морпоркците обичаха новостите. Уви, обичта им беше краткотрайна. „Одиум“ му донесе страхотна печалба първата седмица, през втората някак свърза двата края, но бизнесът вече издъхваше. Последният показ снощи бе посетен от глухо джудже и орангутан, който дори си носеше свои фъстъци. А Безам разчиташе на продажбите на фъстъци и пукана царевица, за да изкара нещичко. Затова в момента се вкисваше.
Отвори вратата и надникна мътно.
— Затворено е до два следобед. Тогава е дневният показ. Елате в два. Ще седнете където искате.
Затръшна вратата. Тя отскочи от подложения ботуш на Диблър Гърлото и почти сплеска носа на Безам.
— Дойдох да поговорим за специалния показ на „Мечът на страстта“ — осведоми го Гърлото.
— Какъв специален показ, бе?
— Ей сега ще ти обясня.
— Няма да показваме никакви специални страстни мечове. Днеска имаме „Вълнуващо“…
— Гусин Диблър ти рече, че ще показваш „Мечът на страстта“ — избоботи друг глас.
Гърлото се облегна на рамката на вратата. Зад него стърчеше скален отломък. Оставяше впечатлението, че някой го е замерял със стоманени топки поне трийсетина години.
Камъкът се прегъна по средата и се наведе към Безам, който разпозна Детритус. Всички познаваха Детритус. Такъв трол не се забравя лесно.
— Но аз дори не бях чувал… — подхвана собственикът на „Одиум“.
Гърлото измъкна изпод мишницата си голяма тенекиена кутия и се ухили.
— Ето ти и малко плакати — връчи дебелия наръч.
— Гусин Диблър ми позволи да налепя плакати по стените — съобщи гордо Детритус.
Безам разгъна един плакат и очите му се насълзиха от цветовете. На хартията бе изобразена (може би) Джинджър в твърде тясна блузка, а Виктор я мяташе на рамо, отблъсквайки всевъзможни чудовища с другата си ръка. В далечината изригваха вулкани, пикираха дракони и горяха градове.
— „Филмът, дето не успеха да забранйът!“ — зачете той колебливо. — „Путресаващи преключения в жежкото зъраждани на нов контенент! Мъж и жинъ, зъпратени във въртопъ на идин безумен свйат! ЗВИЗДИТЕ Делорес дйо Грях в ролйъта на Жинътъ и Виктор Мараскино в ролйъта на Коен Варварино!!! ВЪЛНЕНИЙЪ! АВЪНТЮРИ!! СЛОНУВЕ!!! Учаквайте скоро въ фсички зали!!!!“
— Не знам в небето да има звезда Делорес дьо Грях — промърмори Безам.
— Не, тя е филмова звезда — поправи го Гърлото, снижи глас и заговори до ухото му. — Казват, че е дъщеря на клачиански пират и неговата дива опърничава пленница. А той е син на… син на магьосник — изменник и безразсъдна танцьорка на фламенко.
— А стига, бе! — неволно възкликна Безам.
Диблър мислено се потупа по носа. Напоследък много се възхищаваше от себе си.
— Знам, че ще почнеш да го показваш след около час — сподели той.
— В тоя ранен час ли? — стъписа се Безам.
За днес имаше копие от „Вълнуващо проучване на грънчарството“ и малко се тревожеше. Новото предложение беше далеч по-добро.
— Да — потвърди Диблър. — Защото мнозина ще поискат да го гледат.
— Не се знае — изсумтя собственикът на „Одиум“. — Напоследък почти никой не се вясва в залата.
— Този ще искат да гледат — натърти Гърлото. — Довери ми се. Нима съм те лъгал някога?
Безам се почеса по темето.
— Е, една нощ миналия месец ми продаде наденичка в хлебче и каза, че…
— Казах го в преносен смисъл — отсече Гърлото.
— Ъхъ — подкрепи го Детритус.