Подвижни образи
- Автор: Пратчетт Теренс Дэвид Джон
- Серия: Светът на диска #10
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Подвижни образи». Краткое содержание книги:
Но каква е мрачната тайна на хълма Света гора?
Когато смразяващо чуждите клишета на илюзорния свят проникват на Диска, първите местни филмови звезди трябва да открият отговора…
ВЪЛНУВАЙТЕ СЕ заедно с Виктор Тугелбенд („Не може да пее. Не може да танцува. Горе-долу знае как се държи меч.“) и Тида Уидъл („Идвам от градче, за което сигурно не си и чувал…“), които се борят със силите на злото и на филмовата реклама…
ПИЩЕТЕ, когато Гаспод, Кучето — чудо, почти успява да спаси света…
ЯЖТЕ ПУКАНКИ, докато присъствате на заснемането на „Издухани“, най-чудатия филм за гражданската война, създаван някога… Страстна сага на фона на един обезумял свят! Тя ще ви смае! С хиляда слона! („А защо не се отбиете след това в «Къщата на ребърцата» на Харга, за да опитате най-доброто от международната кухня? Само на две минути от тази книга…“)
На съседната дюна Гаспод, Кучето — чудо, спеше с полуотворени очи и сънуваше вълци.
Но Диблър Сам Си Прерязвам Гърлото не сънуваше, защото не спеше.
Пътува дълго до Анкх-Морпорк, а и предпочиташе да продава конете, вместо да ги язди, но все пак стигна до целта си.
Бурите, които толкова старателно заобикаляха Света гора, изобщо не се притесняваха от Анкх-Морпорк. В момента валеше проливен дъжд. Това не пречеше на нощния живот, макар и да го подмокряше донякъде.
Няма нищо, което не може да се купи в Анкх-Морпорк, дори и посред нощ. А на Диблър му предстояха сериозни покупки. Щеше да поръчва плакати. Имаше нужда от всевъзможни нещица. Много от тях бяха свързани с идеи, които му хрумваха по време на пътуването, а сега трябваше да ги обяснява подробно и търпеливо на други хора. Но се налагаше да побърза с обясненията.
Дъждът падаше като плътна завеса, когато Гърлото най-сетне излезе, олюлявайки се, в сивото утро. Канавките преливаха. А по покривите гнусни водоливници със снайперистка точност насочваха струите си към минувачите. Все пак гъмжилото се бе поразредило, защото наближаваше пет часът сутринта.
Гърлото вдиша дълбоко гъстия градски въздух. Истинския въздух. Човек би търсил дълго по-истински въздух от този. Веднага проличаваше, че мнозина са го дишали хилядолетия наред.
За пръв път от няколко дни Диблър установи, че отново мисли ясно. Тъкмо в това беше особеността на Света гора. Когато си там, всичко ти се струва съвсем естествено, едва ли не единствено възможното. А щом се отдалечиш и прехвърлиш всичко през главата си, сякаш се взираш в блестящ сапунен мехур. Никой не оставаше същият човек, попаднеше ли в Света гора.
Е, Анкх пък си беше Анкх, тоест според Гърлото беше напълно устойчив срещу всякакви чудатости на Света гора.
Жвакаше през локвите и се заслушваше в плющенето на дъжда.
И след малко за пръв път в живота си забеляза, че то има свой ритъм.
Ама че смехория! Цял живот си в този град, но трябва да заминеш някъде и да се върнеш, за да уловиш такта на капките, цопващи в канавките…
Няколко минути по-късно сержант Колън и ефрейтор Нобс от Градската стража приятелски споделяха ръчно свита папироса в закътан вход и вършеха онова, което умееха най-добре — грижеха се да бъдат на сухо и да не се забъркват в неприятности.
Само те видяха фигурата, която подскачаше с маниакална възбуда по подгизналата улица, правеше пируети в локвите, хвана се за водосточна тръба, за да завие зад ъгъла, накрая подрипна, жизнерадостно тракна с подметки и се скри от погледите им.
Сержант Колън върна влажната угарка на спътника си.
— Тоя да не беше Диблър Гърлото?
— Ъхъ — потвърди Ноби.
— Доста весел ми се видя.
— Превъртял е, ако питаш мен — сподели преценката си Ноби. — Какво го е прихванало, та пее в дъжда?
Уумм… уумм…
Архиканцлерът преглеждаше книгата със записките по отглеждане на породисти дракони и се наслаждаваше на нощното си питие. Вдигна глава и се заслуша.
… уумм… уумм… уумм…
— Ех, богове! — промърмори той и застана до голямото гърне. То дори се клатушкаше, сякаш самото здание се тресеше.
Ридкъли наблюдаваше втрещен.
… уумм… ууммууммууммУУММ.
Гърнето се полюля още малко, замря и притихна.
— Ама че странно — изсумтя Архиканцлерът.
Пльок.
В отсрещния край на стаята гарафата с бренди се пръсна на парченца.
Ридкъли Кафявия си пое дъх и ревна:
— Ковчежнико-о-о!
Виктор се събуди заради пясъчните мухи. Въздухът вече се сгорещяваше. Поредният хубав ден.
Нагази в плиткото, за да си измие лицето и да се разсъни.
Я да видим… още имаше двата долара от предишния ден и малко дребни монети. Би могъл да си позволи кратък престой тук, особено ако спи на брега. А яхнията при Боргъл, макар да беше храна само в най-тесния смисъл на думата, наистина не струваше много… Сети се обаче, че отбиването в голямата барака би означавало и смущаващи срещи с Джинджър.
Направи още една крачка и потъна.
Досега не бе плувал в морето. Изскочи на повърхността полузадавен и трескаво размаха ръце. Но брегът беше само на пет-шест метра.
Отпусна се, почака дишането му да се успокои и загреба с мързелив кроул по-надалеч от линията на прибоя. Водата беше прозрачна като кристал. Виждаше как дъното се спуска стръмно към… излезе горе да си прочисти дробовете… към мрачна синева, в която през рибните ята едва се различаваха очертанията на бледи правоъгълни камъни, пръснати по пясъка.
Гмурна се колкото умееше, пребори се да слезе долу, докато ушите му не писнаха. Невъобразимо грамаден рак щракна с щипците си към него, после се шмугна в дълбините.