Подвижни образи
- Автор: Пратчетт Теренс Дэвид Джон
- Серия: Светът на диска #10
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Подвижни образи». Краткое содержание книги:
Но каква е мрачната тайна на хълма Света гора?
Когато смразяващо чуждите клишета на илюзорния свят проникват на Диска, първите местни филмови звезди трябва да открият отговора…
ВЪЛНУВАЙТЕ СЕ заедно с Виктор Тугелбенд („Не може да пее. Не може да танцува. Горе-долу знае как се държи меч.“) и Тида Уидъл („Идвам от градче, за което сигурно не си и чувал…“), които се борят със силите на злото и на филмовата реклама…
ПИЩЕТЕ, когато Гаспод, Кучето — чудо, почти успява да спаси света…
ЯЖТЕ ПУКАНКИ, докато присъствате на заснемането на „Издухани“, най-чудатия филм за гражданската война, създаван някога… Страстна сага на фона на един обезумял свят! Тя ще ви смае! С хиляда слона! („А защо не се отбиете след това в «Къщата на ребърцата» на Харга, за да опитате най-доброто от международната кухня? Само на две минути от тази книга…“)
— Твоят пристъп обаче беше от по-тежките — бодна го Джинджър.
— Тук това е нормално — вметна разсеяно джуджето. — Света гора, какво да я правиш? Миналата седмица с момчетата участвахме в „Легенди за джуджетата“ и изведнъж се разпяхме. Ей така, без причина. Все едно песента ни се наби в главите изведнъж. Нещо да кажете?
— А какъв беше текстът? — прояви интерес момичето.
— Де да знам. Нарекохме я песента „Хай-хо“. Друго нямаше — „Хай-хо, хай-хо“.
— Като всички джуджешки песни, дето съм ги слушал — промърмори тролът.
Минаваше два часът следобед, когато се върнаха на снимачната площадка. Майсторът на ръчката чегърташе дъното на кутията с малка лопатка.
Диблър дремеше на платнения стол, покрил лицето си с носна кърпа. Среброриб обаче се оказа буден и настръхнал.
— Вие двамата къде се отнесохте? — разкрещя им се веднага.
— Огладнях — сподели Виктор.
— Още много има да гладуваш, момчето ми, защото…
Диблър надигна единия край на кърпата.
— Да започваме — промърмори сънено.
— Но нима ще търпим изпълнителите да ни казват кога…
— Довърши филма и чак тогава го изритай — нареди Гърлото.
— Правилно! — Среброриб заканително размаха пръст към Виктор и Джинджър. — Повече няма да си намерите работа в този град!
Някак избутаха следобеда. Диблър ги накара да доведат кон, после изсипа куп проклятия към майстора на ръчката, защото снимачната кутия още не можеше да се върти и мести. Духчетата мрънкаха непрекъснато. Затова обърнаха коня с главата към кутията, а Виктор се подрусваше на седлото. Както заяви Гърлото, за подвижните образи и такова изпълнение беше предостатъчно.
Накрая Среброриб с крайно нежелание даде по два долара на Виктор и Джинджър и ги отпрати.
— Ще ни оплюе пред всички останали алхимици — унило предрече момичето. — Гарван гарвану око не вади.
— Няма как да не забележа, че ние получаваме надница два долара, а троловете — три. Защо ли?
— Защото няма чак толкова много тролове, напиращи да участват във филми — обясни Джинджър. — А добър майстор на ръчката взема по шест-седем долара на ден. Изпълнителите са най-евтини. — Тя спря и го опари с поглед. — Добре се справях. Не че постигах нещо особено, но не се оплаквах. Получавах много роли. Хората смятаха, че на мен може да се разчита. Изграждах кариера…
— В Света гора не можеш да градиш кариера — прекъсна я Виктор. — Все едно да си построиш къща в тресавище. Нищо не е истинско.
— Харесваше ми! А ти провали всичко! И сега май по неволя ще се върна в гнусното селце, за което не си и чувал! Пак ще доя проклетите крави! Много ти благодаря! Щом видя кравешки задник, ще си мисля за теб!
Тя изфуча гневно към градчето, без повече да погледне Виктор и троловете. След малко Скалата се прокашля.
— Имаш ли къде да отседнеш?
— Не ми се вярва — обезсърчено промълви Виктор.
— Леглата все не стигат — вметна Моренчо.
— Мислех да спя на брега — сподели Виктор. — Бездруго е прекалено топло. И наистина имам нужда от почивка. Лека нощ.
Помъкна се към морето.
Слънцето залязваше и бризът леко поизстина. Около тъмнеещото туловище на хълма заблещукаха светлинките на Света гора. Тук си позволяваха отдих чак когато се смрачи. Ако светлината ти е суровият материал, не я хабиш.
На брега беше доста приятно. Рядко някой идваше насам. Плавеите, напукани и облепени със сол, бяха негодни за строителство. Трупаха се в дълга бяла купчина по линията на прибоя.
Виктор събра един наръч, за да си стъкми огън, легна и се загледа във вълните.
А от билото на съседната дюна иззад туфа суха трева замислено го наблюдаваше Гаспод, Кучето — чудо.
Два часът след полунощ.
Вече бяха във властта на нещото, което игриво се стичаше от хълма и вливаше своя блясък в света.
Виденията на Света гора…
То сънуваше вместо всекиго.
В задуха на шперплатовата си колиба Джинджър Уидъл сънуваше червени килими и обезумели от възторг тълпи. Присъни й се някаква решетка. Отново и отново пристъпваше върху нея и блъвнал топъл въздух вдигаше полите й…
В не по-прохладната тъма на малко по-скъпа барака творецът на подвижни образи Среброриб сънуваше обезумели от възторг тълпи, а някой му връчваше награда за най-добрия филм в историята на изкуството. Наградата беше грамаданска статуя.
Сред дюните Скалата и Моренчо дремеха неспокойно — троловете по природа са нощни създания и отдихът в тъмните часове противоречеше на прастарите им инстинкти. Двамата сънуваха планини.
А на брега под звездите Виктор сънуваше трополящи копита, развяващи се наметала, пиратски кораби, бой с мечове, свещници…