Неподражаемият Джийвс
- Автор: Удхаус П. Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жечка Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Неподражаемият Джийвс». Краткое содержание книги:
— Племенника ви.
— А, Ричард? Не, отдавна не се е мяркал. Всъщност, откак се ожених, усещам известно охлаждане в отношенията ни.
— Колко жалко. Значи междувременно сте се оженили? Как е госпожа Литъл?
— Съпругата ми се чувства великолепно. Само че… ъ… не е госпожа Литъл. От последната ни среща насам нашият крал, бог да го пази, ме удостои с честта да ме дари с благородническа титла. След излизането на последните списъци с новопроизведените благородници аз съм лорд Битълшам.
— Стига бе! Наистина? Моите сърдечни поздравления. Лорд Битълшам, значи. В такъв случай вие сте собственикът на Океански Полъх! Какъв великолепен жребец!
— Да, откакто се ожених, хоризонтите на моите интереси многопосочно се разшириха. Съпругата ми се интересува от конни надбягвания, затова сега имам малка конюшня с отбрани чистокръвни. Разбрах, че Океански Полъх е фаворит, както се казва, за надбягванията в Гудуд, имението на херцог Ричмънд в Есекс.
— Да, аз ще си заложа и последната риза на него.
— Тогава се надявам животното да опрадае доверието ви. Аз самият нищо не разбирам, но съпругата ми твърди, че бил, както тя каза, в кърпа вързан.
Точно тук загрях, че се радваме на жив интерес от страна на публиката, а брадато-косматият върху сандъка ни сочи с пръст.
— Да, вижте ги! Добре ги огледайте! — надвика той мисионера в другия ъгъл, който обаче не му се даваше. — Пред вас са двама типични представители на класата, която ни тъпче в прахта векове наред. Безделници! Непродуктивни лентяи! Вижте онзи дългия с лице на прегазен охлюв! Работил ли е един ден в живота си? Не! Типичен кръвопиец. Няма да се учудя, ако още не се е издължил на шивача си за елегантните гащи, в които се е издокарал!
Нападките му според мен ставаха излишно персонални и това не ми допадна. Старият Битълшам, от друга страна, остана много доволен.
— Тези момчета определено имат ораторска дарба — изкикоти се той. — Много са находчиви.
— Ами шишкото? — продължи косматият. — Не го пропускайте. Знаете ли кой е? Това е лорд Битълшам, един от най-долните експлоататори! Какво е направил в живота си, освен да се тъпче по четири пъти на ден? Търбухът му е богът, на който се моли, комуто принася ежедневни жертви, напоени с вашата кръв. Ако го разпорите в този момент, ще откриете храна за цяло работническо семейство за една седмица!
— Прав сте, умее да се изразява — развеселих се аз, но старият не оцени красноречието на косматия. Пурпурна руменина го покри поголовно и той взе да пуска мехури като чайник преди завиране.
— Да се махаме, господин Устър. Аз съм последният човек, който ще се противопостави на свободата на словото, но все пак не съм длъжен да стоя тук и да слушам вулгарни сверности.
И ние се оттеглихме с достойнство, а онзи продължи да ръси подире ни мръсни подмятания. Крайно неловко.
На другия ден наминах покрай „Търтеите“ и заварих в пушалнята младия Бинго.
— Привет, Бинго — присъединих се аз към него, изпъден с доброжелателство, защото ми беше драго да видя магарето. — Как си, момчето ми?
— Справям се.
— Видях чичо ти вчера.
Бинго така се ухили, че щеше да си сцепи лицето.
— Знам, безделнико. Хайде, седни и пийни нещо. Как мина разходката в парка?
— Ти да не си ме видял вчера?
— Видях те, я!
— Аз пък не те забелязах.
— Забеляза ме и още как. Друг въпрос е, че не ме позна зад храсталака.
— Храсталака?
— Наречи го брада, ако щеш. Струва си всяко пени, което изръсих за нея. Предпазва от всякакво разпознаване. Е, не е приятно разни нехранимайковци да подвикват подире ти, но човек свиква.
Аз се иззверих.
— Нищо не разбриам.
— Тя е дълга и широка. Вземи си едно мартини и ела да ти разправям. Но преди да започна, искам да чуя честното ти мнение. Не е ли това най-красивото момиче, което си виждал на този скапан свят?
И с ловкостта на фокусник, който вади заек от цилиндър, той измъкна отнякъде една снимка и я завря в лицето ми. Индивид от женски пол, целият очи и зъби.
— Божичко! — простенах аз. — Само не ми казвай, че пак си влюбен!
Той се разстрои.
— Откъде накъде пак?
— Ами откакто пукна пролетта, ти не пропусна да хлътнеш поне по пет момичета, а сме още юли! Първо келнерката, после Хонория Глосъп, след това…
— Стига и ти! Онези ли? Мимолетни увлечения. Това тук е истинското!
— Къде се запознахте?
— На втория етаж на един автобус. Името й е Шарлот Корде Роуботъм. (Шарлот Корде (1768–1793) — френска жирондистка. След като жирондистите са изместени през май 1793 от по-екстремните якобинци, ужасена от крайностите на Терора, тя намушква с нож якобинския водач Марат, докато той се къпе във ваната. Гилотинирана след няколко дни. — Б.пр.)