Неподражаемият Джийвс
- Автор: Удхаус П. Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жечка Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Неподражаемият Джийвс». Краткое содержание книги:
Не хванах вяра на думите му.
— Че защо му е на Джийвс?
— И аз това си казах.
— Какъв е смисълът?
— И аз това се питам.
— В края на краищата, какво му влиза на Джийвс в работата на какво мязаш в лицето?
— Да — хладно произнесе Сирил, и аз не знам защо. — Е, време е да тръгвам.
След около една седмица Джордж Кафин се обади да ме пита дали не бих присъствал на една от последните репетиции, тъй като премиерата на „Питай татко“ щеше да се състои следващия понеделник. Репетицията, обясни Джордж, била почти генерална, само че много по-интересна, защото нямало да се засича времето и всеки можел да прекъсва сценичните действия и да дава израз на мнения и страсти, та падал голям смях до малките часове на нощта.
Събитието беше насрочено за осем часа, така че аз се явих в театъра към десет и петнайсет, за да не изпусна началото. Джордж се мотаеше по сцената в компанията на един идеално кръгъл и още по-идеално плешив чичка с огромни очила на носа. Бях ги виждал двамата заедно в клуба и знаех, че това е Блуменфийлд, продуцентът на пиесата. Махнах на Джордж и се настаних удобно в задните редици, за да съм по-далеч от белята. След малко Джордж дойде да ми прави коампания и завесата се спусна. Пианистът удари един-два добронамерени акорда и завесата отново се вдигна. Да ме убиете сега не мога да се сетя за какво ставаше дума в „Питай татко“, но със сигурност знам, че действието се плъзгаше мазно и без съдействие от страна на Сирил. Първоначално това ме озадачи, защото, докато го слушах да споделя с мен възгледите си кое как трябва да бъде, бях останал с убеждението, че той е гръбнакът на шоуто, а всички други запълват сцената, докато него го няма. Мина половин час, преди внезапно да осъзная, че Сирил си е бил там през цялото време. Той се оказа чудноватият образ, който подпираше засадената в гърне палма и се опитваше да гледа умно, докато героинята пееше, че Любовта била не си спомням вече какво. След втория куплет той неочаквано се впусна в танц заедно с десетина не по-малко чудновати екземпляри. Рядко болезнена гледка за силен мъж с видения как леля му си точи брадвата, а Басингтън-Басингтън старши си надява най-подкованите обуща, за да скача по гроба му.
Танцът тъкмо бе приключил и Сирил се бе оттеглил зад кулисите заедно с танцовата си трупа, когато досами лакътя си чух глас:
— Тате!
Старият Блуменфийлд плясна с ръце и главният герой, който си бе поел въздух да каже нещо, затвори уста. Аз се взрях в мрака и кого да видя! Младото луничаво другарче на Джийвс! Стоеше насред пътеката, напъхал частнособственически ръце в джобовете. Над театъра се спусна страхопочтително мълчание.
— Тате, тоя номер не струва.
Старият Блуменфийлд засия щастливо.
— Не ти ли хареса, миличък?
— Коремът ме присви от него.
— Колко си прав, детето ми.
— Трябва ти нещо сочно, нещо по-джазово!
— Така е, момчето ми. Ще си отбележа. Продължавайте!
Обърнах се към Джордж, който мърмореше през стиснати зъби.
— Джордж, кое, по дяволите, е това явление?
Джордж простена.
— Кога успя да допълзи! Това е синчето на Блуменфийлд. Сега вече стана тя каквато стана.
— Това ли е същината на изказванията му?
— Ти присъства на типична негова изява.
— А Блуменфийлд защо го слуша?
— Може да от бащина любов, а може и да го има за талисман. Според мен обаче детето олицетворява за него интелигентността на средния зрител и според Блуменфийлд това, което му допада, ще мине и пред публиката и обратното. Смятам да удуша хлапето, за да дам и аз нещо на света.
Репетицията продължи. Героят успя да пробута репликата си въпреки джийвсовия приятел. Някъде под покрива избухна пререкание между режисьора и глас на име Бил, от когото режисьорът настойчиво се опитваше да получи сведения къде са му на Бил кехлибарените светлини. После всичко си тръгна по реда до голямата сцена на Сирил.
Аз продължавах да не съм много наясно със сюжета, но все пак до съзнанието ми достигна фактът, че Сирил е английски благородник, пристигнал в Америка дай боже с добри намерения. До този момент Джордж му бе предписал две реплики. Първата гласеше „О!“, а втората „Но моля ви!“, ала, познавайки от първа ръка литературния материал, предвкусвах с нетърпение по-речовитата му изява. Затова се облегнах удобно в стола и зачаках появата му.
За появяване се появи. Междувременно Гласът и Режисьорът отново се счепкаха емоционално по повод „сините“, които никакви ги нямало. Непосредствено след тяхната любовна сцена настъпи размирица заради саксията, която тупна от един перваз и за малко да остави спектакъла без главен герой. Така че атмосферата бе доста нажежена, когато Сирил, спотайвал се междувременно зад кулисите, изскочи палаво в центъра на сцената. Зачака героинята да му подхвърли реплика, след което той и десетина като него се скупчиха тревожно, както става винаги преди някой гвоздей в програмата.