Неподражаемият Джийвс
- Автор: Удхаус П. Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жечка Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Неподражаемият Джийвс». Краткое содержание книги:
— Джийвс! — проблеях аз. — Извинявай, че прекъсвам гуляя, но…
Тук момчето ме простреля с поглед и аз забравих за какво бях дошъл. Не бях виждал такива ледени, лепкави, осъдителни, дори ругателни очи, които ме накараха директно да вдигна ръка и да си оправя вратовръзката. За него аз, извън всякакво съмнение, бях нежелан продукт, довлечен от котарака Кътберт от изследователска експедиция сред кварталните боклукджийски кофи. Беше охранено дете, щедро посипано с лунички и още по-щедро омазано с конфитюр.
— Здрасти, здрасти, здрасти — казах аз. — Таквоз!
С което се изчерпах.
Подрастващият ме изгледа мръснишки през конфитюра. Може и да ме е обикнал от пръв поглед, но с нищо не се издаде. Общо взето успя да ми внуши, че не съм никак популярен сред него, а и след по-задълбочено познанство популярността ми няма шансове да нарастне.
— Как се казваш? — попита.
— Как се… Кой, аз? Ами… такова… Устър. Да, Устър.
— Татко ми е по-богат от теб.
С това изказване ме изчерпа. Каза си думата и отново заби лъжица в буркана с конфитюра. Аз се обърнах към Джийвс:
— Слушай, Джийвс, имаш ли една минута? Искам да ти покажа нещо.
— Много добре, сър.
Ние се изнизахме във всекидневната.
— Кой е този слънчев лъч, Джийвс?
— Младия джентълмен ли имате предвид, сър?
— Не бих го обрискувал с тези думи, но да, за него питам.
— Случайно срещнах младия джентълмен, докато се разхождаше с прислужника на баща си, сър, когото познавам от Лондон, та ги поканих да ми погостуват.
— Е, щом това е представата ти за приятен следобед… Чети тук!
— Много обезпокоително, сър — обяви той, след като се запозна със съдържанието на писмото.
— Какво ще правим?
— Времето ще ни подскаже решение на проблема, сър.
— Ами ако не?
— Съществува и такава вероятност, сър.
В този миг на вратата се позвъни. Джийвс отиде да отвори и в апартамента нахлу Сирил, ръсещ благоразположение и висок дух.
— Устър, приятелю! Дай един съвет. Нали я знаеш тази моя роля? Какво да облека според теб? Действието в първа сцена е в хотел в три часа следобед. Как да се издокарам?
Само ми беше до мода.
— По-добре питай Джийвс.
— Колко си умен!
Той натисна звънеца и Джийвс се материализира на прага.
— Слушай, Джийвс — започна Сирил. — Две думи само. Работата значи… Олеле, какво е това?
Чак сега забелязах, че хлапето е последвало Джийвс, та сега стоеше до прозореца и съзерцаваше Сирил така, сякаш са се сбъднали най-страшните му предчувствия. Настъпи напрегната пауза. Цяла минута шишкавото дете разучава Сирил, след което произнесе присъдата:
— Рибешка мутра.
— Ъ? Какво? — смая се Сирил.
Малкият, явно научен от майка си да говори само истината, разясни смисъла на казаното:
— В лицето мязаш на риба.
Личеше, че според него Сирил заслужава повече състрадание, отколкото порицание, което го издигна в очите ми. Защото, нека си призная, колчем погледнех Сирил в лицето, толкоз пъти неволно си казвах, че не е възможно да се докара на такъв хал без никаква лична вина. Изпитах възхита от това дете. То си е дарба да общуваш с хората.
На Сирил му трябваше време, за да осмисли казаното, след което осезателно чух как кръвта на Басингтън-Басингтъните взе да ври и кипи.
— Ама такова! Да пукна! — прошепна той. — Да пукна и туй то, ще знаеш!
— Не бих се се съгласил на такова лице — продължи малкият с угрижен вид. — И милион да ми дават, пак няма да се съглася. — Замисли се за миг, след което се поправи: — Два милиона.
Точно какво се случи след това не мога да кажа, нищо че през цялото време бях там. Едно е сигурно — следващите две минути бяха крайно интересни. По всяка вероятност Сирил се бе метнал ловко и бе докопал малкия, защото имам размазан спомен за множество проблясващи разнокалибрени крайници и други телеса. Нещо обаче ръгна Устър в слънчевото сплитане и, останал без въздух, аз рухнах заднешком на дивана и за известно време изгубих интерес към заобикалящата ме военна операция. Когато се свестих, от Джийвс и детето нямаше и следа, а Сирил стоеше насред килима и люто пръхтеше.
— Чие беше това нагло отроче, Устър?
— Не знам, за пръв път го виждам.
— Успях да му лепна един сочен пердах, преди да го удари на бягство. Знаеш ли, Устър, хлапето изрече нещо, дето умът ми не го побира. Джийвс му бил обещал един долар, ако ме нарече… ти знаеш какво.