Неподражаемият Джийвс
- Автор: Удхаус П. Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жечка Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Неподражаемият Джийвс». Краткое содержание книги:
Първото, което Сирил изрече, гласеше:
— Ама не, ще знаете, не бива да го казвате, такова, наистина!
Много ми допадна и дикцията му, и начинът, по който гласът му изпълни и най-тъмните ъгълчета на залата. Ала преди партньорката му да си каже думата, луничавото скочи и гръмогласно запротестира.
— Тате!
— Да, скъпи?
— Тоз хич го няма.
— Кой по-точно, миличък?
— Оня с рибешката мутра.
— Че те всички имат рибешки мутри, скъпи.
Детето оцени основателността на този довод и побърза да се конкретизира.
— Грозникът.
— Кой грозник? Оня ли? — посочи с пръст Блуменфийлд моя Сирил.
— Ъхъ! Пълен боклук!
— А бе и аз така мисля.
— Кракът му да не е стъпил повече в театъра.
— Добре, момчето ми. Щом казваш.
Докато течеше диалогът, Сирил стоеше със зейнала уста и преглъщаше на сухо. Сега обаче пристъпи рязко напред към светлините на рампата. Дори от мястото, където седях, се виждаше, че гордостта на Басингтън-Басингтъните е с насинено око. Руменината плъзна от ушите му, мина през връхчето на носа, покри плътно бузите и миг по-късно Сирил приличаше на експлозия в консервна фабрика за домати по залез слънце.
— Какви, по дяволите, ги дрънкате? — пожела да уточни той.
— Кой си ти да ми говориш през рампата? — кресна старият Блуменфийлд. — Я да не ми говориш през рампата!
Явно говоренето през рампата беше възмутително.
— Ей сега ще дойда да напердаша това младо говедо!
— Какво?!
— Ще го смеля от бой, та за цял живот да се отучи да си развява мнението!
Старият Блуменфийлд се изду като пренапомпана гума.
— Вижте какво, господине… не ви знам името…
— Името ми е Басингтън-Басингтън, а ние Басинг-тън-Басингтъните… искам да кажа, че Басингтън-Басингтъните не са свикнали да им…
Старият го прекъсна, за да сподели с него вижданията си за целокупния род на Басингтън-Басингтъните и как им препоръчва да постъпят с онова, на което не били свикнали. Цялата трупа, заедно с помощния персонал, дърводелците и гардеробиерката, се стече да се наслаждава.
Малолетният Блуменфийлд отказа да остане на заден план.
— Трябва много да се стараете за моя татко — укорително поклати той глава.
— Я да мълчиш, диване с диване!
— Какво? — не повярва на ушите си старият. — Не разбрахте ли, че това е моят син?
— Разбрах — отвърна Сирил. — Моите съболезнования и на двама ви!
— Уволнен си! — ревна таткото, като се изду допълнително. — Вън от моя театър!
На другата сутрин към десет и половина Джийвс ме уведоми, че във всекидневната се намира Сирил, който желае да разговаря с мен.
— Как изглежда, Джийвс?
— Моля, сър?
— Как изглежда господин Басингтън-Басингтън?
— Едва ли е уместно да изказвам критичното си мнение относно външните характеристики на вашите приятели, сър.
— Питам те бесен ли е или в рамките на нормалното!
— Бих казал, че държането му е спокойно, сър.
— Хм!
— Сър?
— Нищо. Дай го тук.
Признавам, че очаквах Сирил да носи кървавите белези от снощната схватка. Той обаче нахълта при мен свеж и розов и крайно жизнен.
— Здрасти, Устър, стари приятелю!
— Привет.
— Наминах да се сбогувам, ще знаеш.
— Как така да се сбогуваш?
— Ами ей така. След един час отпрашвам за Вашингтон. — Той приседна на крайчеца на леглото. — Знаеш ли, Устър, приятелю, много размишлявах и стигнах до извода, че не е почтено спрямо стария да се развявам по световните сцени. Ти какво ще кажеш?
— Много мъдро си го решил.
— Все пак, човекът ме изпрати тук с образователна цел, ще знаеш, и някак си не е гот да му духна под опашката и да го ударя на песни и танци. Не знам дали ще ме разбереш, ще знаеш, но това е, как да го кажа, въпрос на съвест.
— Ще бъде ли справедливо спрямо останалите да зарежеш спектакъла точно преди премиерата?
— Всичко съм уредил. Обясних на стария Блуменфийлд как стоят нещата и той ми влезе в положението. Яд го е, разбира се, защото къде ще намери друг като мен, но аз съм непреклонен. Ти какво ще кажеш?
— Не се отклонявай от поривите на съвестта си!
— Знаех си, че пак ще срещна твоята подкрепа. Е, хайде да се изнасям. Беше ми много приятно да общувам с теб.
И той ме напусна, след като изрече толкова много лъжи с ясни, сини, макар и оцъклени очи на дете. Звъннах на Джийвс. Все пак и аз не съм вчерашен и някои неща горе-долу ми се бяха прояснили.