Реката на смъртта
- Автор: Лебо Рой
- Серия: buckskin #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Маргарита Маринова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Реката на смъртта». Краткое содержание книги:
Затова те напрегнаха всичките си сили, когато подложили гърбове под каруцата се опитаха да я повдигнат. Пробваха няколко пъти, но без успех — проклетото колело не мърдаше. Том Кук се изправи и докосна Лий по ръката.
— Някой идва — изправил глава, той напрегнато се ослушваше.
Лий също успя да отдели шума от тропота на копита от ромона на течащата вода.
Някой викаше.
Двамата с Том Кук зарязаха каруцата и прецапаха до конете си.
Тъкмо бяха извадили пушките си, когато видяха един ездач да препуска побрега към тях.
Бе Оул Сандбърг. По лицето му се стичаше кръв.
Той спря жребеца си и завика отново:
— Мистър Лий. Откраднаха ви конете, мистър Лий. Завлякоха ги в гората. Джейк тръгна след тях. Момчето ми е по петите на тия копелета.
СЕДМА ГЛАВА
Няма нищо по-опасно от това да предизвикаш един истински мъж.
Лий и Том Кук отново подложиха рамене под каруцата и, напрегнали всичките си сили, я повдигнаха. Тя се наклони встрани и колелото бавно се измъкна измежду камъните. Заедно я избутаха и Том Кук се метна на седалката, хвана поводите и я закара през плитчините до брега.
Лий изтича след него, намери ботушите си и седна, за да ги обуе.
— Как се случи това, Оул?
Сандбърг скочи от уморения си кон.
— Бяхме откарали конете до боровата горичка на хълма, за да ги пуснем да попасат по западния склон, когато онези копелета изведнъж ни нападнаха, мистър Лий. Бяха трима или четирима.
Издълженото му лице бе почервеняло от гняв. Той посегна да пипне кървавата бразда върху бузата си.
— Ако не беше това, щяхме да се оправим с тях. Просто се свлякох в безсъзнание от коня си. Джейк помислил, че съм убит. Докато дойда на себе си, онези разбойници бяха офейкали.
— И казваш, Джейк е след тях? — Лий възседна коня си.
— Точно така. Момчето ми ще успее да ги забави, можете да разчитате на него.
Лий не бе изненадан. Беше очаквал неприятности да връхлетят ранчото му. Пък и него самия.
И те не закъсняха. Първо Слоусън. Сега това бяха или приятелчетата на убития, или Ащън, който бе решил да му покаже кои е истинският господар на реката.
Е, който и да бе, щеше да си плати.
При това много. Ако трябваше да се бие, за да го оставят на мира, тогава добре — на война, като на война.
— Слушайте ме внимателно — каза Лий на Сандбърг и Том Кук — и правете каквото ви казвам. Откарайте каруцата в храстите, развържете конете и ги пуснете да пасат. После заведете и другите коне там, разтоварете ги и ги оседлайте. Оул, твоят жребец е уморен, смени го с един от отпочиналите.
Сандбърг отвори уста, за да спори, но погледна Лий и се отказа. Том Кук вече бе насочил каруцата към ниските върби край реката.
— След това ме последвайте възможно най-бързо — продължи Лий. — Аз тръгвам към водопадите в дефилето. Ако смятат да откарат животните ми извън долината, ще трябва да минат оттам.
Оул Сандбърг отново не каза нищо. Дори не попита Лий защо не ги изчака, за да вървят заедно. Мислеше си за своя Джейк, останал сам там, горе.
Лий мълчаливо обърна коня си, смушка го силно в хълбоците и препусна по полегатия склон нагоре към ранчото. Жребецът кипеше от енергия, която Лий усети, докато се изкачваха в галоп по стръмния хълм. Но скоро щеше да се наложи да поотпусне поводите — чакаше ги дълъг път.
Мислеше си за Джейк Сандбърг. Толкова приличаше на баща си, че човек би ги взел за близнаци. Само дето Джейк все още имаше коса. Бе само на петнадесет, сам в планината с няколко мъже, които биха могли да го убият, преди той да разбере какво става. Опитваше се да спаси конете на Лий.
Лий се молеше момчето да е успяло да ги забави и се надяваше да е още живо.
Посегна назад, за да се увери, че петдесеткалибровият „Шарпс“ още виси в калъфа, окачен на седлото. Знаеше, че при такова лудо препускане е възможно да загубиш оръжието си. Кимбъл му бе взел добри пари за пушката, като към нея бе прибавил и сто патрона. Май щеше да ги използва още преди да се смрачи.
Мина край една малка горичка и леко намали хода на коня си, докато прекосяваха някакво диво, обрасло с висока трева, пасище.
Все още бе далеч.
Оул и Том Кук би трябвало вече да препускат след него.
Имаше само един начин Джейк да задържи нападателите: при водопадите. Ако успееше да пресрещне конекрадците и ги нападне при брода, би могъл да им попречи да минат от другата страна. Щеше да им се наложи да прекосят реката под прицела на Джейк, а това бе достатъчно трудно и без да трябва да се грижат за откраднатите коне.