Реката на смъртта

— Съливан остарява.

В Луизиана семейство Джеймс се представяше за мистър и мисис Мартин. Док Портъс бе завела Лий на този обяд — като изненада. Такава си беше. Пък и обядът си го биваше.

— Бий е хубаво име — каза Лий на момичето.

— Ами — обади се Бап откъм печката — лютивото задушено е готово за ядене — по-готово от това няма да стане.

Мисис Болтуит бе права — задушеното си беше много добро и черният пипер бе точно колкото трябва.

Бап сервира за четирима. Въпреки че мисис Болтуит го покани да седне при тях на масата, Том Кук предпочете да си изяде чинията прав до стената. Лий си сипа два пъти.

После дойде време и другите гости да се нахранят.

— Същата стая ли ще искате, мистър Лий? — попита мисис Болтуит. Явно Лий й бе станал любимец по известни само на нея причини. Том Кук беше поканен да си почине заедно с Бап.

След като свършиха със задушеното и ябълковия пай, те почистиха масата за останалите посетители. Лий реши да покани Беатрис Морган на разходка. Вече се бе смрачило, така че никой не би забелязал, че такъв уважаван собственик на ранчо като него се разхожда по улиците с една проститутка.

Бе много хубава вечер, почти толкова светла, че Лий би могъл да се върне в ранчото си, дори и през нощта. Момичето познаваше града по-добре от него, така че я остави да го води по тесните странични улици към покрайнините.

Тя нямаше какво да каже, затова говореше повече Лий. Беше доста приятно. Отдавна не се беше разхождал на лунна светлина с момиче. Дори се изненада колко добре се чувства.

— Значи сте в Крий от една година, мис Морган?

— Горе-долу — отговори тя.

— Хубаво място е тая долина — толкова е зелено наоколо, пък и планините са много красиви. Обаче сигурно доста застудява през зимата.

— Да, така е наистина.

Лий забеляза, че тя не знае как да се държи с него, и затова е толкова срамежлива, колкото би било всяко почтено момиче в същото положение. Той спря, хвана слабата й ръка и я обърна към себе си.

— Виж, мис Морган, хич не ми пука, че си курва. И това е работа като всяка друга — по-добра от някои неща, дето съм правил и по-лоша от други. За мен тя не те прави нито по-малко, нито повече привлекателна. — Тъмните й очи не се виждаха добре на лунната светлина, така че Лий не би могъл да каже какви мисли минаваха през главата й. — Така че не се стягай толкова пред мен. Няма да ти сторя нищо лошо.

— Добре… Лий.

— Да, наричай ме Лий, а аз ще ти викам Бий.

Тя се усмихна и когато той я хвана за ръката, не я изтегли обратно. Известно време се разхождаха така. Лий чуваше ромона на реката някъде близо до тях. Подухваше студен ветрец. Лий усети, че момичето потрепва.

— Студено ли ти е, Бий?

Тя поклати глава и те мълчаливо продължиха.

— Знаеш ли — каза тя изведнъж, — помощник-шерифът Фипс преби един човек снощи.