Последната нощ на „Титаник“
- Автор: Лорд Уолтер
- Язык: болгарский
- Жанр: Другие документальные фильмы
Электронная книга - «Последната нощ на „Титаник“». Краткое содержание книги:
В радиорубката нямаше време за самосъжаление или Vox faucibus haesit.
Филипс все още работеше с радиостанцията, но напрежението на тока бе паднало много. Брайд стоеше наблизо и наблюдаваше как хората преобръщаха офицерските кабини и гимнастическия салон да търсят останали спасителни жилетки.
В 02:05 часа капитан Смит влезе в радиостанцията за последен път:
— Приятели, вие изпълнихте достойно дълга си. Повече не сте в състояние да направите нищо. Напуснете кабината. Вече всеки трябва да се грижи за себе си.
Филипс го погледна за миг и отново се надвеси над апаратурата.
Капитан Смит опита отново:
— Погрижете се за себе си. Снемам ви от вахта — пауза, и той меко добави — сега така трябва…
Филипс продължи да работи. Брайд започна да събира документите. Капитан Смит се върна на лодъчната палуба и минавайки от човек на човек простичко им казваше нещо. На огняря Джеймс Макган:
— Хайде момчета, сега всеки е сам за себе си!
Същото каза и на машиниста Алфред Уайт.
На стюарда Едуард Браун:
— Хайде, момчета, помогнете на жените и децата и помислете после и за себе си.
На мъжете върху покрива на офицерските кабини:
— Вие изпълнихте дълга си, момчета. Сега всеки за себе си!
След това се върна на мостика.
Някои послушаха капитана и скочиха зад борда. Нощният пекар Уолтър Белфорд се изхвърли колкото може по-надалеч и в седящо положение цопна във водата, като оръдейно гюлле. Той винаги потръпва и си поема рязко въздух, като си спомни за унищожителния студ на онази вечер.
Смазочникът Фред Скот, току-що излязъл от котелно отделение № 4, се опита да се спусне по едно от висящите празни въжета от лодките, но го изпусна и се просна по корем във водата. Прибра го лодка № 4, която бе до кораба и с гребане се мъчеше да излезе от обсега на летящите от кораба варели и палубни столове.
Стюардът Кънингъм направи мощен скок и също успя да стигне до № 4. Но по-голямата част от екипажа остана на кораба. На покрива на офицерските кабини Лайтолър забеляза настройчика Хеминг, който работеше нещо по сгъваемите лодки, макар че той отдавна трябваше да е заминал като част от екипажа на лодка № 6.
— Защо си тук, Хеминг?
— О, има още много време, сър!
Недалеч двама млади стюарди безгрижно наблюдаваха как работят Лайтолър, Хеминг и другите. В избледняващата светлина на лодъчната палуба техните колосани бели сака се открояваха на фона на леерите. Те обсъждаха колко дълго ще издържи корабът. Петнайсетина разносвачи от първа класа, пръснати около лодъчната палуба, също се чувстваха добре — беше им приятно, че никой не им пречеше да пушат свободно. Наблизо инструкторът по гимнастика Т. У. Макколи — жизнен малък мъж в бял фланелен костюм, обясняваше защо не носи спасителна жилетка — тя държеше над водата, но забавяше движенията; той чувстваше, че ще може да плува по-далеч без нея.
Край предния вход до голямото стълбище, между първия и втория комин, оркестърът — в спасителни жилетки над палтата стържеше в ритъма на рагтайма.
Пътниците бяха съвсем спокойни със своите жилетки. Фредерик Хойт проводи жена си в лодка G, гмурна се във водата и заплува към мястото, където очакваше да премине лодката. И не сбърка. След няколко минути лодка G се приближи и той бе изтеглен вътре.
През остатъка от нощта, мокър до кости, той упорито гребеше, за да не замръзне.
Но по-голямата част от пътниците просто чакаше или спокойна се разхождаше по лодъчната палуба. Високопоставените членове на нюйоркското и филаделфийското общество се държаха един за друг — Джон Б. Тейър, Джордж и Хари Уайдънър, Дон Уилямс, а по-малките светила като Клинч Смит и полковник Грейси обикаляха наоколо. Астор повечето време се усамотяваше, а семейство Строс стоеше на палубни столове.
Джек Тейър и Милтън Лонг спореха дали да скочат. Използваната като мерител лодбалка показваше, че „Титаник“ вече потъва бързо. Тейър искаше да скочи и хване висящото крепително въже от спасителна лодка, за да се спусне по него и след това да доплува до лодките, които се мержелееха на 500 или 600 ярда. Той бе добър плувец. Лонг, не толкова добър, бе против и убеждаваше Тейър да не опитва.
В по-предната част полковник Грейси даде джобното си ножче на групата, която се бореше с вързаните за офицерските кабини сгъваеми лодки. Тя имаше големи затруднения и Грейси се чудеше защо.
Някои от третокласните пасажери вече си бяха пробили път до лодъчната палуба, а други се носеха към постепенно издигащата се кърма. Ютът, обикновено зона за трета класа, изведнъж бе станал привлекателен за всички категории хора.
Олаус Абелзет бе един от стигналите до лодъчната палуба. През по-голямата част от вечерта той бе на кърмата, заедно със своя братовчед, зет и две норвежки. Те наедно с другите мъже и жени, обитаващи бордеите на кораба, безцелно чакаха някой да им каже какво да правят.