Бумерангът на злото
- Автор: Сидеров Волен
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Жанр: Политика
Электронная книга - «Бумерангът на злото». Краткое содержание книги:
Защо в учебниците не учихме, че болшевизмът е наложен от една еврейска клика, „хванала за косите руския народ“ според Чърчил? Защо няма холокост за 66 милиона православни християни, избити от тази еврейска клика?
Защо не знаем, че едни и същи финансови магнати от Уолстрийт финансираха Троцки и Хитлер?
Не беше ли 11 септември 2001г. Акт, извършен от свръхелита за пренареждане на света? Книгата на Волен Сидеров „Бумеангът на злото“ е опит за отговор на тези въпроси.
В руския комунизъм няма нищо руско освен жертвите
Можеше ли да няма Съветски съюз? Този въпрос няма историческа стойност, защото в историята няма „ако“. Но има куриозен смисъл.
През 1916 г. младият дипломат Алън Дълес е втори секретар в американското посолство в Швейцария. По това време там живее руският емигрант Владимир Улянов, по майчина линия - четвърт евреин, потомък на фамилията Бланк. „Мой колега ме съветваше да обърна повече внимание на един руснак на име Илин (това е един от псевдонимите на Ленин), но аз не го приех сериозно“, споделя пред „Сатърди ивнинг поуст“ Дълес след много години.
Дори бъдещият шеф на ЦРУ Дълес да си е мислил, че е можел да спре Ленин в неговия устрем да разруши Русия, това говори само за наивност или демагогия у Дълес. Защото световното братство е решило Русия да бъде предадена на заколение на психопата Ленин и еврейския терорист Троцки. А Дълес е част от това братство и след години ще играе активна роля в налагането на САЩ като световен полицай.
Западът проявява подозрителна снизходителност към марксизма и неговите последователи - терористи от появата им до днес. Нещо повече, отделни кръгове в богатите държави - Германия, САЩ, Франция, директно подпомагат революционерите от комунистически тип. Огромният злощастен социален експеримент, наречен СССР и комунистически свят след Втората световна война, обхванал повече население и площ от тези на развитите страни, нямаше със сигурност да съсипе живота на милиони и милиони хора, ако не беше негласната подкрепа на най-силните финансово кръгове на Запад и симпатизирането на т. нар. „леви“ идеи от страна на цели поколения западни интелектуалци. Като се започне от умилителното описание на Съветска Русия от английския писател Хърбърт Уелс (масон) и се свърши с потока от суперлативи в западните медии по адрес на последния генсек на КПСС - Горбачов, гост на обществото на Билдербергите - политически и финансов световен елит, който от 1954 г. прави годишни тайни сбирки и взема геополитически решения за цели държави.
До Първата световна война Русия е водеща световна сила. Тя произвежда през 1901 г. 12 милиона тона петрол, САЩ - 10 милиона. По благосъстояние на населението е на трето място в света. Годишният и икономически растеж в периода 1880 - 1910 г. е 9 % за година. Според германски данни от това време промишлеността расте от 1860 до 1900 г. 7 пъти. В Англия за същото време скокът е само 2 пъти, във Франция - 2,5 пъти, в Германия - 5 пъти. През 1913 г. производството в селското стопанство е на ниво, което и през 70-те години не може да бъде стигнато от СССР. За периода 1909 -1913 г. производството на зърно в Русия надхвърля с 28% продукцията на САЩ, Канада и Аржентина, взети заедно. Само експортът на зърно през 1914 г. е 11,4 милиона тона. Ето какво прогнозира в началото на века известният френски икономист Р. Тиери в книгата си „Русия през 1914 г.“: „Населението на Русия към 1948 година ще достигне 344 милиона жители - повече, отколкото на петте най-големи европейски държави, взети заедно. Ако нещата на Русия вървят между 1912 г. и 1950 г. така, както вървяха в периода 1910-1912 г., то в средата на столетието Русия ще доминира в Европа както в политическо, така и в икономическо и финансово отношение.“
В православна Русия се приемат и закони, някои от които изпреварват по демократичност Германия и други западноевропейски страни. Още през 1886 г. влиза в сила закон за отговорността на работодателя и работниците, трудов регламент, през 1882 г. се забранява детският труд, фиксират се почивните дни на всички големи християнски празници. С една дума - няма пролетариат, който да иска „освобождаването си“ от експлоатацията. Затова и болшевишка-та революция е странна. Тя се извършва по якобински. Тя „кара“ хората да повярват, че имат нужда от съветска власт.
Масонът Бронщайн-Троцки и партньорът му Ленин имат в главата си само смърт и разрушения
И днес може да се срещнат хора, които повтарят старата митологема, че Ленин е един идеалист, който искал да построи справедливо общество, но умрял рано и лошият Сталин развалил всичко. Това просто е огромна лъжа. На първо място, защото идеолог и мотор на болшевишката революция е Лео Бронщайн-Троцки, руски евреин, масон от 33 степен, член на Ложата на Великия Изток, а неговият помагач Ленин просто не може да диша без насилие.
Още преди да вземат властта, Троцки и увреденият вече мозъчно от сифилиса Ленин жадуват терор. В Швейцария Ленин пише каква трябва да бъде компартията според тях. Това трябва да не е много широка организация, по възможност да е тайна, да има група от „авангардни борци“, които да са готови на всичко за победата на революцията. Този авангард трябва да се състои от специално обучени, посветени хора, елит. Виждаме отново принципа на ложите, на затворените общества, в които има ядка от посветени и обкръжение от послушници. За Бронщайн-Троцки и Ленин повечето социалдемократи в Европа по това време са „меки“, те не стават за световната революция. Те нападат яростно съпартийците си, които не споделят възгледите им за насилствено вземане на властта и терор. На всеки различен от себе си Ленин обявяваше война, споделят сподвижниците му, разделили се с него.