Бумерангът на злото
- Автор: Сидеров Волен
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Жанр: Политика
Электронная книга - «Бумерангът на злото». Краткое содержание книги:
Защо в учебниците не учихме, че болшевизмът е наложен от една еврейска клика, „хванала за косите руския народ“ според Чърчил? Защо няма холокост за 66 милиона православни християни, избити от тази еврейска клика?
Защо не знаем, че едни и същи финансови магнати от Уолстрийт финансираха Троцки и Хитлер?
Не беше ли 11 септември 2001г. Акт, извършен от свръхелита за пренареждане на света? Книгата на Волен Сидеров „Бумеангът на злото“ е опит за отговор на тези въпроси.
Терорът на Френската революция пали блясък в очите на всякакъв вид нихилисти, анархисти и комунисти цял век след 1789 г. В черните огнени очи на младия Мордохай -Маркс, той предизвиквал особена искра. Карл истински се вдъхновявал, когато заговорел за любители на масовите обезглавявания като Марат, на когото принадлежи изказването „Ще бъде наистина целесъобразно да се избият 200 000 души за един ден“. Или за конспиратора Бабьоф, който подготвял нов етап на революцията, преврат на преврата през 1795 г. (поради „смекчаването на режима“ след убийството на Марат и екзекутирането на Дантон и Робеспиер от довчерашните им другари). Тайната организация на Гракх Бабьоф Маркс давал за пример в своето „Обръщение на Централния комитет на Съюза на комунистите“, където излагал тактическата програма за действие на съюза. Той съветвал пролетариата да използва якобинския тип клубове и да направи структура на цяла мрежа от нелегални организации. Да се създаде тайно правителство, което да вземе властта, щом рухне капиталистическият строй. Бойният лозунг бил „непрекъсната революция“. „Перманентната революция“ ще бъде философия по-късно и на руския евреин-масон Лео Бронщайн-Троцки - мозък и двигател на болшевишкия преврат в Русия през 1917 г.
Мордохай-Маркс писал тези редове на 32-годишна възраст. Но до този момент той изминава една сравнителна еволюция. Комунист Мавърът става сравнително късно. Преди това минава през школата на затворените общества от атеистичен, хуманистичен тип, които стават много модни в Германия в началото на Х1Х век.
Всъщност понятието „комунизъм“ не е измислено нито в Съветския съюз, нито от Ленин в Женева. Въвежда го пръв през 1788 г. Рестив дьо ла Бретон, революционер и писател. Бретон е пионер и в областта на порнографията. Пише и „сериозни“ неща обаче. Автор е на фантастичния роман „Година 2000“, в която описва тържеството на комунизма по целия свят според разбиранията си.
Марксизмът започва с отхвърляне на Бога
Синът на адвоката от Трир Хайнрих Маркс и внукът на еврейски равин преодолява през цялата си младост комплекса на човек, роден в еврейско семейство. Скокът, който прави баща му към протестантството две години преди раждането на Карл през 1818 г. обаче не бил тежък, защото Хайнрих Маркс не бил вярващ човек. Бил модерен почитател на Русо, Волтер, Лесинг, Лайбниц. Целта на покръстването била да направят кариера той самият и синът му в Прусия. Самият Фридрих Вилхелм III Пруски насърчавал такива покръствания, защото имал лични интереси. Всъщност Рейнската област, в която е Трир, попада за 20 години под френско владение след Революцията и това дава отражение. Нахлува „либерален дух“, както се изразявали тогава. Дори един от първенците на града бил поклонник на социализма. Казвал се Лудвиг Гал и написал една брошура във възхвала на идеите на Сен Симон и Фурие през 1825 г. Така че още на 7 години Кашел-Карл е можел вече да чете позволена от властта социалистическа пропаганда. Въпреки това той не станал социалист веднага. През 1835 г. Карл отива да учи в Бонския университет.
Година по-късно баща му го премества в Берлинския, защото той е с най-добра репутация. Мечтата на Хайнрих е синът му да стане правист като него, но Карл завършва философия. По това време той вече е сгоден за Жени фон Вестфален - дъщеря на барон. Братът на Жени е министър на вътрешните работи на Прусия и естествено проучва своя бъдещ зет. Агентите му донасят, че младият Карл „прекарва времето си главно по кафенетата, налива се с бира и вино, пуши дебели пури и дърдори по цял ден с компания войнстващи атеисти“. Това е групата на „младохегелианците“. След смъртта на Хегел се оформят две философски школи. Едната залага на консервативния елемент в неговата теория. Тя е „дясната“ група. Изхождайки от Хегеловата максима „Всичко, което е действително, е разумно“, тази школа приемала пруската държава като висша точка на развитието на обществото и отхвърляла революцията като необоснована.
Групата на Маркс обръща нещата. Всичко, което е разумно, е действително, казвала тя и теоретизирала, че това общество трябва да се промени, и то радикално. Кой знае защо, всички започвали промяната от християнството. Давид Щраус, член на групата, слага идейна основа на движението с книгата си „Животът на Исус“, издадена през 1835 г. В нея Щраус критикува Новия завет от рационалистична гледна точка.
Християнството е сбор от митове и няма отношение към реалната история, заключавал хуманистът. Другият член на клуба Бруно Бауер направо обявил Библията за лъжа и глупост. Фойербах продължил разработката. В „Същността на християнството“ (1841 г.) той направил извода, че религията не е нищо повече от социална нужда за човечеството. „Личността на Бога не е нищо друго, освен проекция на личността на човека“, отсякъл Лудвиг Фойербах. 47 години по-късно Енгелс ще напише, че съчинението на Фойербах с един удар разсеяло всички противоречия и провъзгласило тържеството на материализма.