Бумерангът на злото
- Автор: Сидеров Волен
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Жанр: Политика
Электронная книга - «Бумерангът на злото». Краткое содержание книги:
Защо в учебниците не учихме, че болшевизмът е наложен от една еврейска клика, „хванала за косите руския народ“ според Чърчил? Защо няма холокост за 66 милиона православни християни, избити от тази еврейска клика?
Защо не знаем, че едни и същи финансови магнати от Уолстрийт финансираха Троцки и Хитлер?
Не беше ли 11 септември 2001г. Акт, извършен от свръхелита за пренареждане на света? Книгата на Волен Сидеров „Бумеангът на злото“ е опит за отговор на тези въпроси.
Затова и никой не се учудва на начина, по който Улянов и Бронщайн превземат руската социалдемократическа партия - агресивно. „По принцип ние никога не сме отричали терора и не можем да го отречем“, пише през 1901 г. Илич. Той е точен следовник на френските дейци на Просвещението и революцията от 1789 г. - масоните, които жадуват реки от кръв, за да преустроят обществото. Това най-ясно го е изразил парижкият радикал Мишел де Бурже. Той веднъж стоял с Жорж Санд на брега на Сена, гледайки Тюйлери, и казал:“ За обновление на обществото реката трябва да се напълни с кръв, а това място да се превърне в пепел!“
През 1903 г. най-радикалното крило на социалдемократическата партия на Русия става ядрото на бъдещата най-многобройна и мощна компартия в света.
Когато през октомври 1917 г. тя взема властта в Русия, първото, което започва да прави, е да убива. Много и безразборно. На 20 декември е образувана ЧК - Извънредна комисия, начело с Дзерджински - полски полуевреин, учредител на социалдемократическата партия в Полша и Литва през 1900 г. В деня на основаването на ЧК Дзерджински казва: „Не мислете, че търся някаква форма на справедливост, в момента справедливост не ни е нужна. Това е война - лице в лице, битка докрай. На живот и смърт! Настоявам за орган за революционно уреждане на сметките ни с контрареволюционерите!“
И органът заработва. Воден от принципа на Ленин: „Бихме попитали човека: къде сте вие по въпроса за революцията? За нея ли сте или против нея? Ако е против нея, ще го изправим до стената!“
До стената са изправяни по 1000 души на месец само в периода 1918-1919 г. Огънят на терора се разпалва лично от Ленин. „Да се разстрелва по един на всеки десет за безделие!“, „Докато не приложим терора - разстрел на място, спрямо спекулантите, нищо няма да постигнем“ - това са все директиви на Илич през януари 1918 г. Дори гражданската война още не е започнала. У.Х. Чембърлейн, един от първите историци на съветската революция, пресмята, че само от ЧК са убити 50 000 души до 1920 г. На практика те са много повече. Както казва Лацис, заместник на Дзерджински, в периодичното издание на ЧК „Червен терор“: „Ние не воюваме срещу отделни личности, ние унищожаваме буржоазията като класа.“
Битката срещу православната църква
„Няма нищо по-отвратително от религията“, пише Ленин до Горки през 1913 г. Той откровено мрази християнството и вижда в него враг и опасност. И то точно в лицето на най-благочестивите свещеници, които с личен пример водят след себе си хората към познаване на Христос и спасението си. Това е преграда за бяса на разрушение и нихилизъм, който ръководи Ленин. Дори 10 % от руснаците да останат живи, това е достатъчно да се построи „идеалното общество“ - комунизмът. Така разсъждават вождовете на революцията - масонът Бронщайн-Троцки и Ленин. За тях Русия е нищо и това личи от начина, по който предават националните интереси, сключвайки неизгодния за страната си Брест-Литовски договор с Германия.
Германците пък ги оставят на мира да изтребват руския православен народ. Тяхната армия е можела много бързо да разпилее болшевишката групичка, узурпирала властта, но не го прави. „Болшевиките са най-доброто оръжие да се държи Русия в състояние на хаос“, казва адмирал Паул фон Хинце, външен министър на Германия през 1918 г. Това е част от концепцията на висшето европейско масонство, която германското правителство изпълнява, тъй като е превзето от него.
Един от първите актове на болшевиките е да разделят църквата от държавата, да национализират имотите, да забранят преподаването на вероучение и още нещо много любопитно и кореспондиращо с днешния ден на България. Освен прекия удар срещу духовенството и храмовете комунистите създават паралелна църква, наречена „Живата църква“.
Трима продажни свещеници - Виеденски, Класницки и Белков, я оглавяват и искат от патриарх Тихон, който е заточен, да им отстъпи канцеларията си. Патриархът дава съгласие, за да се предаде водачеството на църквата на митрополит Агатон, одобрен за заместник.