Бумерангът на злото
- Автор: Сидеров Волен
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Жанр: Политика
Электронная книга - «Бумерангът на злото». Краткое содержание книги:
Защо в учебниците не учихме, че болшевизмът е наложен от една еврейска клика, „хванала за косите руския народ“ според Чърчил? Защо няма холокост за 66 милиона православни християни, избити от тази еврейска клика?
Защо не знаем, че едни и същи финансови магнати от Уолстрийт финансираха Троцки и Хитлер?
Не беше ли 11 септември 2001г. Акт, извършен от свръхелита за пренареждане на света? Книгата на Волен Сидеров „Бумеангът на злото“ е опит за отговор на тези въпроси.
В тази творческа атмосфера всъщност се оформил Маркс. Както виждаме, главен проблем за младохегелианците бил как да отрекат божественото начало на света и да доведат безбожието до „научно“ и „рационално“ ниво. На тях не им харесва дори Бог да се нарича Идея, както е у Хегел. Просто не трябва да има Бог в никаква разновидност.
Не е случайно, че започват битката си с идеята за рушене на вярата и религията. Там се крие ключът към бараката при всички социалистически и комунистически теории.
Маркс е бил сатанист и е демонстрирал това
Карл защитава дисертацията си с една тема, която е далеч от бъдещите му огнени трудове за срутване на строя. „Различие между натурфилософиите на Демокрит и Епикур“. Скучна и сива работа, която марксистите по-късно не тикат на преден план. За отбелязване при нея е само затвърждаването на Мавъра като богоборец. „Прометей е най-светият мъченик във философския календар“, пише той в дисертацията си. Знаковият образ на падналия Божи служител, който става любимец на Маркс, говори много за пътя, който той поема. Маркс става почитател на Луцифер и дори пише стихове в негова прослава.
Едноактната пиеса „Уланим“ е програмна антихристиянска творба, а стихотворението „Цигулар“, публикувано през 1841 г. в берлинското списание „Атенеум“, възпява дявола: „Бог не знае музиката, която ми трябва (тя е шепот на Ада). Тя води към безсмислие на душата (Тази музика ми я припява дяволът). Той ми тактува и ми движи лъка.“
Като повечето евреи и младият Карл е болезнено амбициозен. Въпреки че цял живот проповядва апология на пролетариата, той се жени за баронеса. Веднага след сватбата си с 4 години по-възрастната от него Жени фон Вестфален той получава предложение за работа във вестник от Мозес Хес, син на еврейски богаташ, социалист и нихилист, който ще стане духовен наставник на Маркс. Всъщност той го прави комунист. Тук се сблъскваме с един привиден парадокс, който ще се повтори отчетливо при финансирането на болшевиките в Русия от уолстрийтски банкери през 1917 г., както и на Хитлер от същите банкери. Парадоксът „еврейски финансов магнат-социалист“ се появява през цялата най-нова история на ХХ век.
Мавърът става главен редактор на „Рейнски вестник“ на 24 години. Сред първите творчески изяви на Маркс е статията му „Към еврейския въпрос“, публикувана през 1844 г. В нея той нарича сънародниците си „развратена нация, чийто бог са парите“. Ласал Карл също обиждал на еврейска основа, а Мозес Хес наричал „комунистически равин“.
По-късните изследователи обикновено не наблягат на тези Марксови нападки. Някои неомарксисти като Ерих Фром, Карл Левит и Луис Хол обясняват антисемитизма на Маркс с това, че бил „еманципиран евреин на XIX век“. Левит например дори търси старозаветни черти в образа на Маркс.
Всъщност идеите и поведението на Карл Маркс говорят повече за принадлежност към окултното, езическо влечение към хаос. Към първичния хаос, от който материята се самоподрежда.
Езическото начало на комунизма е култът към хаоса
От антични времена съществуват общества и групи на „посветени“, които отхвърлят Божия закон и търсят „връщане в първичния бульон на космоса, който ще доведе до съществувалия някога митичен Златен век.
Още Хезиод в VIII век пр. н. е. говори за Златния век като за безгрижното детство на човечеството. След това през вековете, за да запазят от влиянието на християнството това учение, се създават затворени общества, които се наричат различно през различните епохи, но преследват едно и също. Защо обаче тези общества винаги са в дъното на революции и преврати? Защото тяхната вяра е хаосът. Коренът на тази вяра е в древните култове на хаоса - Сатурналиите, Вакханалиите. Според тези вярвания при управлението на Сатурн и Хронос имало всичко, изобилие на наслади за всеки на корем. Без правила и морал, без нужда от ред.
Ритуалното пресъздаване на това „златно време“ възпроизвеждало вихъра на тъмните сили, терора на всепозволеното, разврата и насилието, които властвали като форма на абсолютната свобода според разбирането на тези общества. Това верую изповядвал през V в. например водачът на манихейската секта Маздак, който почти успял да направи комунистически преврат в Персия. Това изповядвали и асасините - секта на мюсюлмани-радикали, които получавали вдъхновение от хашиша и нямали скрупули да убият никого в името на идеята. Такива били и платформите на богомилите, катарите, албигойците, розенкройцерите, илюминатите и якобинците. Философията на хаоса изисквала терор, защото само чрез терор се пренареждал днешният неправилен свят. Бог на хаоса в римската митология бил Либер. Затова в лозунга на Френските масони-якобинци на първо място била „свободата“ - либерте.