Бумерангът на злото
- Автор: Сидеров Волен
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Жанр: Политика
Электронная книга - «Бумерангът на злото». Краткое содержание книги:
Защо в учебниците не учихме, че болшевизмът е наложен от една еврейска клика, „хванала за косите руския народ“ според Чърчил? Защо няма холокост за 66 милиона православни християни, избити от тази еврейска клика?
Защо не знаем, че едни и същи финансови магнати от Уолстрийт финансираха Троцки и Хитлер?
Не беше ли 11 септември 2001г. Акт, извършен от свръхелита за пренареждане на света? Книгата на Волен Сидеров „Бумеангът на злото“ е опит за отговор на тези въпроси.
Така, както няма угризения да направи дете на прислужницата си Хелене Демут и да накара Енгелс да обяви, че е от него, за да не става скандал с Жени. За строителя на новия свят такива дреболии нямат значение на фона на световната революция.
Маркс щеше да остане второразреден философ без болшевишката революция на масона Бронщайн-Троцки. През 1901 г. немският философ Вилхелм Винделбанд пише фундаментален труд „История на философията“. В него на Маркс и Енгелс са посветени две кратки бележки. Мавърът не е никакъв титан на мисълта в очите на класическата академична мисъл. До 1917 г. всъщност и влиянието на учението му е почти нулево. Особено в Новия свят. Болшевишка-та революция, и най-вече нейната устойчивост, карат западната научна и широка общественост да се заровят в съчиненията на Маркс и на практика да ги пуснат в обръщение за света. „Капиталът“ например, писан 6 години и публикуван през 1867 г., излиза в хиляда бройки, които не успяват да се продадат за пет години. Едва руското издание намира публика по-бързо.
Последният енциклопедист в икономическата мисъл на ХХ век Джоузеф Шумпетер пише, че за него Енгелс определено превъзхожда Маркс като икономист. Поне що се отнася до 40 и 50-те години на Х1Х век, когато Енгелс пише „Положението на работническата класа в Англия“ (1845 г.)
Този период е всъщност „най-бойният“ за двамата другари. През 1847 г. в Брюксел те съчиняват „Манифест на комунистическата партия“.
Ложата, наречена „Съюз на справедливите“, Енгелс и Маркс превземат и прекръщават през 1847 г. В нея членуват 17 души, от които нито един от работнически произход. През 1851 г. този съюз безславно умира. За да възкръсне през 1864 г. като Първи комунистически интернационал. В това сборище на различни авантюристи и нихилисти Маркс непрекъснато се бори с Бакунин за водаческото място и през 1872 г. тази структура се разпада, без да е свършила нищо. Бакунин не възприема властническите амбиции на Маркс и обявява, че ако неговото учение някога стане реалност, то ще представлява открита тирания. Руснакът сякаш е пророк. Той умира през 1876 г. и не може да види сбъдната мечтата за диктатура на пролетариата в собствената си родина - Русия.
Това ще стане чак когато германците приготвят пломбиран вагон за Владимир Улянов-Ленин за Русия, а уолтстрийтските еврейски банкери - пачки долари за Лейба Бронщайн-Троцки през 1917 г.
Из „Манифест на комунистическата партия“ от Карл Маркс и Фридрих Енгелс:
„Комунистите могат да резюмират своята теория в един израз: премахване на частната собственост... Унищожаване на семейството! Върху какво почива съвременното буржоазно семейство? Върху капитала, върху частната печалба...
Буржоазното семейство, естествено, ще отпадне с отпадането на това негово допълнение, а двете заедно ще изчезнат с изчезването на капитала.
Работниците нямат отечество. Не може да им се отнеме това, което те нямат... Националната обособеност и противоположностите между народите изчезват все повече с развитието на буржоазията, със свободата на търговията, със световния пазар... Господството на пролетариата още повече ще ускори тяхното изчезване.
Пролетариатът ще използва своето политическо господство, за да изтръгне постепенно от буржоазията целия капитал, да централизира всички средства за производство в ръцете на държавата... Разбира се, това може да стане само с деспотична намеса в правото на собственост.
Крайно време е комунистите вече открито да изложат пред целия свят своите възгледи, своите цели и стремежи.“
Мисли на вождовете на световната революция:
Из статия на Маркс от „Рейнски вестник“, 1844 г. „Ние сме безмилостни и не желаем да даваме никакви доказателства за милосърдие. Когато дойде нашият ред, тероризмът няма да изглежда по-хубав.“
Из писмо на Енгелс до Маркс, 1847 г., с което го кани в Париж:
„Ще се пошляем... Ако разполагах с рента от пет хиляди франка, щях само да се забавлявам с жените, докато не се скапя съвсем. На този свят не си струва да се живее без французойки! Но понеже се намират малки, палави работнички, няма проблем.“
Из писмо на Маркс до Енгелс, 1852 г.:
„Ако това куче умре сега, ще се оправя.“ (Отнася се за чичото на Карл - Хайнрих фон Вестфален, когото той чака да умре, за да вземе поредното наследство.)